Денчо Денев е на 59 години от Пловдив. Запален ботевист от детските си години, а сега и активен член на Сдружение ПФК Ботев. Той е офицер от резерва на БА, с редица професионални квалификации от България и чужбина, работи като ръководител на
търговски отдел в пловдивска фирма.
Денчо, през последните години си един от най-активните членове на Сдружение ПФК Ботев. Откога членуваш в организацията и какво те накара да се присъединиш?Вече трета година съм член на Сдружението. Присъединих се късно към организацията, в едно турбулентно за клуба ни време, в което трябваше да се защити реконструиращия се наш дом "Колежа" от нечистоплътни опити за приватизиране, както и с ясното съзнание, че сме носителите на историята, емблемата и правото за участие в различните турнири на нашия славен клуб или казано накратко - гарант за бъдещото съществуване на Ботев Пловдив.
Кои според теб са най-силните страни на Сдружението и в какви дейности и инициативи смяташ, че можем да сме най-полезни?Считам, че организацията има непреходно значение и своите силни страни в добри и лоши дни за клуба. И в близкото минало, след обявяването на отбора във фалит, както и след напускането на мажоритарния собственик Самуилов Сдружението успя да съхрани и преведе клуба през тези критични за съществуването му периоди. Организираните инициативи за събиране на средства за спасяване на клуба и откупуване на част от дълговете му мобилизираха цялата жълто-черна общност и позволиха предаването на собствеността на новия собственик да се осъществи с минимални задължения на клуба.
Сега, когато сме носители на 1% от акциите, Сдружението е коректен партньор на мажоритарния собственик и организира различни инициативи, които издигат идейно нивото на Ботевизма и срещат подкрепата на футболния клуб. Като миноритарен акционер Сдружението е призвано да следи представените данни за финансовото състояние на клуба и спазването на клаузите в подписания договор със собственика.
Какво би споделил за себе си?На 59 г. съм от Пловдив. Работя като ръководител на
търговски отдел в пловдивска фирма, занимаваща се с международна
търговия на полимери, както и други бизнеси. Офицер от резерва на БА съм с много международни мисии. Завършил съм логистичен колеж в САЩ и езиков колеж в Канада. Владея английски и руски. Имам две внучета, от които едното е вече канарче на 7 години с мачове на базата, което обаче чака с нетърпение завършването на Колежа.
Откога датира любовта ти към Ботев Пловдив и как се запали?Още на 4 години баща ми ме заведе на мач на Ботев на Колежа. Осъзнато съм ботевист от първите класове в училището. Играл съм футбол в Марица в един отбор с една от легендите на Ботев - Георги Георгиев - Гецата, но дори и там си бяхме ботевисти. Имам незабравими спомени с любимия отбор от трибуните на втория етаж на стадион “9 септември", сега стадион “Пловдив". По-късно на трибуна “Изток" имам много паметни моменти.
Кой е любимият ти наш футболист?Много ми е трудно да отлича само един. През годините съм имал много любими играчи, като започнем от времето на Чико, минем през Добри Ненов, Славков, Костадинов, Зехтински, Бакалов, Пашев, Пехливанов и стигнем до Коце Видолов и сега Тошко Неделев.
Какво е за теб Ботевизмът?Ботевизмът за мен е духовен начин на живот, емоция и страст.
Кой е любимият ти момент, мач или случка, свързан с жълто-черния отбор?Навсякъде, където съм бил, съм търсил начини да слушам и гледам мачовете на отбора. Няма да забравя как през 2008 г. от пустинята в Чад слушах със сателитна връзка мач на Ботев с ЦСКА, който спечелихме в много труден период и ме направи много щастлив.
Имаш ли хоби извън футбола?Когато имам свободно време, обичам да ходя за гъби в планината, както и за риба.
А каква е голямата ти мечта за Ботев?Мечтата ми е да видя скоро Ботев Пловдив шампион. Ако това стане и на реновирания ни завършен стадион, мечтата ми ще бъде преизпълнена.
Интервюто е на Бюлетин "Канарче" - издание на Сдружение ПФК Ботев