33-годишният
Лъчезар Балтанов е роден на 11 юли 1988 година в София. Той акостира в Ботев (Пд) за първи път през сезона 2014/15, когато изигра 25 мача и отбеляза 7 гола. До този момент юношата на Левски е играл в общо 197 срещи за "канарчетата" и е отбелязал 35 гола.
Здравей, Лъчо! Много се изговори за завръщането ти в Ботев, но нека те попитаме открито - каква е разликата в отбора, в който си сега, спрямо отбора, който напусна през 2020 г.? Опиши ни атмосферата, начина на работа…!Така е, завърнах се вкъщи. За мен е втори шанс да бъда част от любимия отбор. Разликата в отбора е, че сега има много добра организация – всичко е изпипано до най-малкия детайл. Работи се изключително професионално. Атмосферата е изключително добра.
Имаш няколко гола в дербита с Локомотив. Те ли са най-сладките ти с екипа на Ботев или имаш други фаворити?Най-сладките са естествено срещу отбора на Локомотив, все пак това е дербито на Пловдив. В този мач зарядът винаги е по-различен. Друг любим гол ми е този срещу Бейтар (Йерусалим) заради факта, че мачът беше от европейските клубни турнири.
Кой е любимият ти футболист на Ботев от предишните поколения? Какво си научил или възприел от него?Петър Зехтински е човек, от когото съм научил много за клуба.
Костадин Видолов е другата легенда, която съм наблюдавал и е останала в съзнанието ми.
Неколкократно си казвал, че Ботев е отборът на сърцето ти. Но какво прави Ботев и Пловдив толкова важни и ценни за теб?Това е факт и е така! След като се озовах тук, усетих колко голямо е влиянието на клуб като Ботев Пловдив. С огромната фенска маса, която притежаваме, и с начина, по който бях посрещнат след първите мачове, които изиграх с екипа на Ботев.
Разкажи ни малко и за това как прекарваш свободното време и за семейството ти! През лятото Ботев игра контрола с тогавашния ти отбор Царско село в София и на трибуните дъщеря ти викаше за канарите… В свободното си време съм отдаден изцяло на семейството си. Взимам дъщеря ми от градина, общо взето изпълнявам семейните задължения. Тя още не можеше да осъзнае, че съм в Царско село и й беше странно, като ме видя с различен екип. Всеки път, когато тръгвахме за София и минавахме покрай базата, ме питаше защо не спираме тук, нямаме ли тренировка. Е, наистина й трябваше известно време, за да осъзнае, че вече не съм в Ботев, но сега вече е щастлива, от това, че се завърнах.
Вече имаш спечелена Купа на България с Ботев. Утопия ли е възможността Ботев скоро да стане и шампион? Какво според теб е нужно за постигането на тази цел?Този сезон се представяме добре, дано се задържим в челните позиции. С играта, която показваме, мисля, че това ще се случи. Ако продължава да се работи по същия начин, защо не и Ботев да се бори за нещо по-голямо през следващия сезон.
От позицията на опита, който имаш, какъв най-важен съвет би дал на младите играчи?Всеки ден контактувам с младите и им давам съвети да са трудолюбиви, упорити и да слушат най-вече какво изискват треньорите от тях. Да мислят колкото може повече за футбол, защото имат качества.
А как виждаш себе си лично и професионално след 10 години? Записа "Треньорски профил – футбол“ в ЮЗУ "Неофит Рилски“. Докъде стигна със следването и възможно ли е да те видим в ролята на треньор?Предприемам стъпки за треньорски лиценз и ще започна своето обучение. Надявам се някой ден, дали ще бъда треньор на професионален клуб, или в ДЮШ, това да се случи.
За да затворим темата и с тръгването ти от клуба - много от феновете на Ботев не скриха разочарованието си от подписването на една декларация от онези дни. Нека сложим край на всички спекулации – какво се случи тогава?За мен този въпрос е затворена страница. Към онзи момент в клуба имаше много неясноти. Дали е било правилно, или не – можем само да гадаем. Нашата идея бе само и единствено да се гарантира светлото бъдеще на клуба. За мен винаги Ботев е бил на първо място. Надявам се занапред да не се стига до подобни ситуации. Пожелавам на феновете на Ботев да бъдат обединени и да вървим заедно ръка за ръка към бъдещи успехи. Надявам се един ден да изпълня своята мечта – да играя за Ботев на стадион "Христо Ботев“.
Интервюто е на бюлетин "Канарче", издание на Сдружение ПФК Ботев