Ново ценно откритие направиха археолозите на връх Кози грамади

Двуостра желязна брадва с формата на лабрис бе открита от археологическия екип на гл. ас. д-р Иван Христов от НИМ, който работи под връх Кози грамади в Средна гора. Това съобщи Божидар Димитров, директор на Националния исторически музей. 

Находката е намерена в близост до главната порта на укрепената одриска резиденция, обект на основно проучване от специалистите.

Това е вторият подобен предмет, открит на тракийския обект. Първият лабрис бе намерен през лятото на 2005 г. в дворцовата сграда в средата на комплекса.

"Новата находка е изключително запазена", каза д-р Иван Христов. "Тя е дълга 22 см, масивна. За предназначението на сечивото има няколко хипотези. Допуска се, че лабрисът е използван по-скоро за определен вид процесии, отколкото за традиционните битови и военни нужди. Другата версия произлиза от паралелите, които можем да направим с известни изображения върху македонски стенописи, мозайки както и от стенописите върху Александровската гробница в Тракия, където двойната брадва се носи от участници в т. нар. царски лов. Може да се допусне, че брадвата е използвана ако не от самия владетел, то поне от някой от неговото обкръжение по време на лов. В този смисъл намирането на желязното оръжие в резиденцията никак не е случайно. Може само да гадаем какво е било всекидневието на аристократичната персона на Кози грамади преди 2400 г., когато горите наоколо са били изключително подходящи за ловуване на различни животни."
Д-р Христов обяснява, че терминът лабрис (labrys) има лидийски произход. В митологията е популярен като двуостра брадва на Зевс Лабраундос от о. Крит. Приема се, че първите изображения на лабриси се появяват през II хил. пр. Хр.
В древна Тракия те са известни най-рано от края на бронзовата епоха.

За пръв път в балканските земи лабрисът се появява като владетелски символ върху бронзовите монети на одриския цар Амадок в края на V в. пр. Хр. Лабрисът присъства върху монетните печати и на одриските владетели Амадок Стария, Амадок и Терес II. До този момент в българските земи са известни по-малко от 20 находки с формата на лабрис.
В района на Кози грамади, без да броим откритите одриски царски монети с изображения на лабрис, желязната двуостра брадва е четвъртата форма на лабрис в развалините на резиденцията.

Новата находка ще допълни колекцията на Националния исторически музей с тракийски аристократични инсигнии и ще заеме подобаващо място след реставрация в постоянната експозиция на музея, към която миналата година проучвателят на Кози грамади прибави железен лабрис - скиптър с позлата.

Източник: Радио "Фокус"