ГОРУБСО - Мадан, беше купено от Валентин Захариев през 2006 г. с част от 135-те млн. долара, които той взе от индийския магнат Прамод Митал за "Кремиковци". Добивното предприятие започна да отбелязва загуби още от 2008 г. Според последния му официален отчет, който е за 2008 г., тогава отрицателният резултат е бил 4.15 млн. лв. По думите на самия Захариев дружеството е натрупало общо 14 млн. лв. загуба за последните три години, като 4.25 млн. лв. е минусът само за 2011 г. Ниско съдържание на метал в добитата руда, слаба ефективност, неизпълнение на разчетите за добив и необвързване на заплатите с резултата от работата - така бизнесменът обяснява затъването на ГОРУБСО през годините. Макар и то да е факт от близо пет години, мащабите му станаха неконтролируеми сега, в средата на март. Тогава близо 700-те работници там излязоха в ефективна стачка за неизплатените си от месеци заплати, местното електроразпределително дружество изключи захранването в мините заради дължими сметки за ток, държавата заплаши Захариев, че ще отнеме концесиите му върху находищата "Крушев дол" и "Петровица" (откъдето е рудата на ГОРУБСО), а инспекцията по труда затвори шахтите заради лоши и опасни условия на труд в тях. С една дума - предприятието изпадна във финансов и производствен колапс. За да избегне задаващия се фалит, който щеше да остави няколкостотин души насред Родопите без препитание, правителството реши да се намеси в хода на събитията, като потърси нов собственик на фирмата.
"Отдавна се опитвам да намеря стратегически инвеститор както за ГОРУБСО - Мадан, така и за ОЦК - Кърджали", разказа Валентин Захариев. За минното предприятие кандидатите бяха трима, казва той. Това са фирма от структурата на "Химимпорт", Първа инвестиционна банка (ПИБ) и Николай Вълканов заедно с КЦМ - Пловдив, в обединение, наречено "Върба Батанци". Според Захариев той три пъти е преговарял с Вълканов, но е отказвал сделка, защото предложената сума не го е устройвала. "Третия път, когато преговаряхме, ставаше въпрос за сумата, на която сключваме договора сега", признава Захариев. "После обаче дойде срещата на 23 март и... знаете какво стана, и сключихме споразумението", добавя той. На 23 март (миналия петък) премиерът Бойко Борисов беше в Мадан, а вечерта лично обяви, че минната фирма ще бъде продадена от Захариев на Вълканов със съгласието на основния кредитор на ГОРУБСО - Мадан, ПИБ.
Купувач на минното предприятие е "Върба Батанци" - дружество поравно между "Минстрой" и КЦМ. Цената за 80% от акциите е 30 млн. лв., пише в споразумението между "Върба Батанци", холдинга на Валентин Захариев "Интертръст" и ПИБ. Според документа 15 млн. лв. ще бъдат "използвани за намаляване на кредитната експозиция на "Интертръст" в ПИБ". Останалите 15 млн. лв., които са задължения основно към държавата (осигуровки и санкции) и към доставчици, ще бъдат плащани разсрочено. Друга точка в споразумението гласи, че произведеният от ГОРУБСО - Мадан, концентрат ще бъде доставян в ОЦК - Кърджали, на цени, еднакви с тези, на които ще го купува КЦМ.
Въпреки категоричността, с която премиерът Борисов обяви сделката миналия петък, четири дни по-късно тя едва не се разпадна. Причината според източници на "Капитал" от сектора е била, че ПИБ е поискала от Вълканов като гаранция да заложи активи на притежаваното от него ГОРУБСО - Златоград, което той първоначално е отказвал. Към четвъртък обаче ситуацията беше променена и според източници на "Капитал" от бранша Вълканов е приел да заложи активите си в Златоград. "Ще имаме сделка, тя не е развалена, въпреки че имаше такава опасност", каза Николай Вълканов. "Просто ние трябва внимателно да проверим ситуацията в предприятието, а Захариев да изпълни още някои свои ангажименти", добави той. "Ангажиментът ми е свързан с това, че ГОРУБСО - Мадан, е поръчител по кредит от "Креди Суис" за ОЦК и това поръчителство трябва да отпадне", обясни пък продавачът. До редакционното приключване на броя нямаше информация от нито една от страните сделката да е окончателно приключена. Дори това да стане утре обаче, за нея ще трябва и разрешение от Комисията за защита на конкуренцията, което ще отнеме още около месец.
Любопитен е фактът, че сумата от 1.2 млн. лв. за забавените заплати на миньорите в Мадан беше преведена ден след като Борисов обяви кой е новият собственик на ГОРУБСО. "До 24 март ПИБ ще изплати 1.2 млн. задължения на работниците в ГОРУБСО - Мадан, срещу запис на заповед на Николай Вълканов в полза на ПИБ за тези пари", пише в споразумението от миналия петък. "Ние платихме заплатите", каза самият Вълканов пред "Капитал". Тоест - оказва се, че собственикът на "Минстрой" е извадил 1.2 млн. лв. за стари заплати в чуждо предприятие, преди да е получил акциите му - действие, което никой бизнесмен не би предприел, ако няма гаранции от възможно най-високо, че ще получи компанията.
Освен като бивш вицепрезидент на групировката от зората на прехода "Мултигруп", Николай Вълканов е известен и като приближен на лидера на ДПС Ахмед Доган. Още през 2002 г., когато "Минстрой" (тогава още в структурата на "Мултигруп") купува "ГОРУБСО"-Златоград, заедно с Илия Павлов на тържеството присъства и Доган - знак, че в навлизането на структурата в Смолянско той се надява да придобие икономически лостове за печелене на електорат в района. След смъртта на Павлов наследилият "Минстрой" Вълканов запазва топли отношения с лидера на ДПС. През 2005 г. Доган откри спа-хотела на Вълканов "Орфей" в Девин и призна, че е инвестирал в него. "Инвестицията" е бързо възвръщаема. Вълканов е сред основните и официални спонсори на ДПС. Именно една от фирмите, дъщерни на холдинга му "Минстрой" ("Институт за строителство и минно дело") плати преди около пет години на Доган 1.5 млн. лв. под формата на хонорар за консултантски услуги по четири хидро-енергийни проекта: каскадата "Горна Арда", хидровъзела "Цанков камък" и язовирите "Доспат" и "Тунджа". Хонорарът стана причина за шумен политически скандал преди две години, лидерът на ДПС беше обвинен в конфликт на интереси, а казусът стигна до Върховния административен съд. И до ден днешен обаче не е ясно кой от малкия кръг хора, знаели за хонорара, е изнесъл информацията за него. Холдингът на Вълканов "Минстрой" е подизпълнител по финансирания от НЕК проект за каскада "Цанков камък" - сред най-скъпите начинания в сектора. Пак "Минстрой" по времето на управлението на тройната коалиция печели много обществени поръчки с областта на енергетиката с поръчител основно мини "Марица Изток".
Сега поне два сигнала показват, че близкият до Доган бизнесмен поема мините на Захариев в Мадан с подкрепата на ГЕРБ. Първо - след като наскоро Захариев е отказал на Вълканов да му продаде ГОРУБСО за 30 млн. лв., защо да скланя сега на същата сделка, ако това не е станало след разговор с премиера миналия петък? И второ - ако няма сигурни гаранции от държавата, защо Вълканов дава над милион лева за заплати във фирма, която още не е купил?
Интересите на "Минстрой" заедно с КЦМ към залежите от оловна и цинкова руда в района на Мадан не са от вчера. Още през 2009 г. обединението "Върба Батанци" печели концесия за находище "Върба" близо до маданското предприятие на Захариев. Договорът обаче дълго не влиза в сила заради обжалване от "Интертръст" пред Върховния административен съд, което спира изпълнението му. Малко по-късно Вълканов с КЦМ кандидатства и печели още две концесии, пак за оловна и цинкова руда - "Печинско" и "Шаханица". И двете процедури имат същата съдба - обжалвани са от фирми на Захариев и още не са влезли в сила.
"Макар и да има концесия върху "Върба", Вълканов не може да добива нищо от нея, защото съоръженията там също са на "ГОРУБСО"-Мадан, казва Захариев. Така че с покупката на маданската фирма, собственикът на "Минстрой" практически заключва контрола си върху пет находища на метална руда освен това, което вече има в Златоград: "Върба", "Петровица", "Крушев дол", "Печинско" и "Шаханица". За КЦМ пък участието в сделката означава суровинно осигуряване за десетилетия напред.
Според отлично осведомени източници на "Капитал" траен интерес към сектора проявява и ПИБ, която не е изключено да извади сериозна оферта от порядъка на 100 млн. лв. за цялата създаваща се структура - проект, който би обяснил силното желание на банката да получи залог върху ГОРУБСО - Златоград. ПИБ кредитира проектите на Захариев още от времето на "Кремиковци". Тя стои зад дружеството, което притежава едрия търговец на скрап "Надин" и зад фирмата, която купи активите на фалиралия софийски комбинат.
Дали ще има последващи сделки обаче е твърде рано да се знае, преди да е приключила сегашната. А тя за съжаление отново показва тенденцията едрите бизнесмени да се обвързват в неясни уговорки с властта.
Източник: в.Капитал
| Още по темата (11): | |