Зърнопроизводители в България алармират за сериозно влошаване на икономическата среда в сектора, като основните причини са рязкото поскъпване на горивата, торовете и общите производствени разходи. Представители на бранша твърдят, че ситуацията вече поставя значителна част от стопанствата в реален риск от фалит и изисква незабавна държавна намеса чрез компенсаторни механизми.

Според тях натрупаното увеличение на разходите не може да бъде компенсирано единствено чрез пазарна реализация на продукцията, особено при текущите изкупни цени на зърното.

"Стопанствата са реално в позиция на фалит“ - настояване за държавна подкрепа

"Всяко едно стопанство е реално в позиция на фалит. Искаме компенсаторни финансови механизми от държавата, за да се покрият част от разходите и да се запазят стопанствата в България“, заяви пред БНР Людмил Работов, член на Управителния съвет на Националната асоциация на зърнопроизводителите и представител на организацията за Пловдив.

По думите му, производителите вече работят при условия, при които рентабилността е силно компрометирана, а част от стопанствата функционират на границата на икономическата жизнеспособност. Това създава напрежение не само в сектора, но и в цялата верига на производство на храни.

Горивата поскъпват с над 50% след геополитическо напрежение

Една от основните причини за кризата според бранша е рязкото увеличение на цените на горивата. От началото на военните действия в Близкия изток, цените на петрола и горивните продукти са се повишили с над 50%, което директно се отразява върху себестойността на селскостопанската продукция.

Работов посочва, че литър гориво, който в началото на кризата е струвал около 1,17–1,18 евро, към момента е значително по-скъп, което повишава разходите за обработка на земята, транспорт и жътва. При мащабно земеделие това води до сериозно натрупване на допълнителни разходи.

Торовете достигат рекордни нива и натоварват себестойността

Съществено поскъпване се наблюдава и при минералните торове. Амониевата селитра вече достига нива от 470–480 евро за тон, което според производителите не кореспондира с цените на земеделската продукция.

Това води до дисбаланс между разходи и приходи, като при някои култури разходите за торене се превръщат в критичен фактор за цялата икономика на стопанството. Браншът твърди, че подобни нива на цените правят планирането на производството изключително трудно.

Липса на ликвидност преди жътвата и натиск върху стопанствата

Зърнопроизводителите подчертават, че в момента най-спешният проблем е недостигът на оборотни средства преди предстоящата жътвена кампания. Земеделските производители вече са направили основните инвестиции за сезона и очакват реколтата, но нямат достатъчно ликвидност за покриване на текущите разходи.

От бранша определят като положителна мярка изтеглянето напред на директните плащания, но смятат, че това е временно решение, което не компенсира структурното увеличение на разходите.

Европейски практики като възможен модел за подкрепа

Като пример за потенциални решения зърнопроизводителите посочват практики в други европейски държави, включително Гърция. Там се прилагат директни отстъпки от цената на горивата, компенсации за торове и допълнителна обвързана подкрепа към производството.

Според бранша подобен модел би довел до реално намаляване на себестойността на продукцията и би стабилизирал сектора в условия на пазарен и геополитически натиск.

Институционален диалог и работни групи

В момента текат преговори между представители на сектора и институциите, включително финансовото, икономическото и земеделското министерство. Създадени са работни групи, които обсъждат възможни антикризисни мерки и финансови инструменти за подпомагане на производителите.

Въпреки това от бранша подчертават, че процесът се движи бавно спрямо динамиката на кризата, а забавянето увеличава риска за част от стопанствата.

Искане за защита на производството и земеделската дейност

Зърнопроизводителите настояват държавата да предприеме бързи и ефективни мерки, за да не се стигне до изоставяне на обработваеми земи и спад в производството на храни.

"Очакваме адекватно решение - държавата да намери начин да подпомогне земеделските производители и земята да не остане пустееща“, посочват представители на сектора.

Готовност за протестни действия при липса на реакция

Браншът предупреждава, че ако не бъдат предприети конкретни действия, е възможно да се стигне до ефективни протестни акции. Според тях това би било крайна мярка, продиктувана от необходимостта да се защити икономическото оцеляване на стопанствата.

Международни пазари и геополитика като допълнителен фактор

Освен вътрешните разходи, секторът е засегнат и от външни фактори. Военните конфликти и нестабилността в ключови региони водят до колебания в цените на петрола, което допълнително увеличава производствените разходи.

Това създава несигурност при планирането на разходите и затруднява дългосрочните инвестиции в земеделието.

Намалена конкурентоспособност и натрупани финансови задължения

Представители на зърнопроизводителите от Добруджа също посочват, че секторът губи конкурентоспособност спрямо предходни години. Въпреки частичното компенсиране на акциза върху горивата, общото увеличение на разходите остава значително.

Част от стопанствата продължават да обслужват стари задължения, което допълнително ограничава възможността им да реагират на новите пазарни условия.

Разходите растат с около 50%, цените на зърното остават ниски

Според бранша общото увеличение на разходите достига около 50% спрямо предходни периоди. В същото време изкупните цени на основните култури остават ниски – пшеницата например се търгува около 170 евро за тон на пристанище Варна, ниво, близко до предходни години.

Това разминаване между разходи и приходи допълнително задълбочава финансовия натиск върху производителите.

Очаквания за нови срещи и възможни решения

Предстои нова среща в Министерството на икономиката, където ще се обсъждат възможни антикризисни мерки и потенциални механизми за подкрепа на сектора.

Зърнопроизводителите обаче настояват за бързи и конкретни действия, като предупреждават, че без своевременна намеса част от стопанствата може да прекратят дейност.