В Регионалния археологически музей в Пловдив бе представена лекция на тема "Облеклото на траките". На нея бе разгледано как облеклото на траките се вписва в античната традиция и как отделните елементи на облеклото издават подробности за социалния статут на хората, за религиозни практики и различни символи, загатващи вътрешния свят на човек. Това поясни в предаването "Цветовете на Пловдив" по Радио "Фокус" екскурзоводът Бояна Попова от РАМ - Пловдив.

"Посетителите бяха запознати с видове тракийски облекла от сцени от гробниците в Казанлък и Свещари. Бе разисквано още как цветовете, украшенията, прическите и гримът се допълват към цялостната визия на траките".

Попова обясни още, че материалите, от които са били изработвани дрехите са били обикновено лен, или вълна, или пък по-тънък плат, например, дива коприна или специални растителни влакна.

Естетическата стойност на дрехите се показва от техните цветове и орнаменти, които са типични за елинската художествена мода от епохата. Всяко украшение, като например лентите в долната част на дрехата или златните нишки на знатната жена от гробницата в Свещари, показва техния статут в обществото. Самата белота на дрехите пък, понеже е била трудна за поддържане, издава символ на чистота и на душевната женственост, разказа още Бояна Попова.

По -богатите носели дрехи от по-фин материал, инкрустирани с по-фини украшения, за да се покаже и изтъкне, че са с по-висок социален статус. Белотата наистина е била за по-богатите, защото една дама с висок статут е трябвало да издава скромност. Дрехите се избелвали по специален начин. Колкото по-бяла е била една дреха, толкова по-висок е бил статутът на жената, а това издава и нейната вътрешна скромност. 

Дрехитена траките изразявали и техните религиозни вярвания. По тях е имало различни символи.

На представянето в РАМ е било разтълкувано значението на две изобразени сцени: на сватбеното шествие при знатната двойка от Казанлък и победоносната церемония с подаване на венец в Свещари. Най-любопитното за сцената в казанлъшката гробница е, че символите се тълкуват като сватбено-погребално угощение, свещен брак, свързан със смъртта и прераждането. А в гробницата в Свещари се показват едни спътнички, участващи в церемония, свързана с владетел победител.

На презентацията са били показани и картини от гробниците в Казанлък и Свещари, така че хората да се запознаят с хитон, пеплос и химатион.

Дрехите на древните траки са били дълги, като парчето плат се е увивало около тялото и е било закрепяно на рамото.

Бояна Попова разказа още за новостите в обновената експозиция на Регионалния археологически музей. Сега там е показана и главата на градската богиня и статуя на Кибела, има цяла нова зала с християнска утвар от фонда, която се датира от XVII до XIX век. Също така са преаранжирани част от витрините, има нови табели и карта, показваща Филипопол от римската античност. 

Следващия месец в "Археология за всеки" там ще разказват малко повече за новите експонати в обновената експозиция, която е достъпна за посещение от посетители още от 11 ноември 2025 година.

"Просто ще разкажа малко повече за това какво представлява главата на градската богиня, защото не се знае какво е било точно името, дали Кибела или Тюхе, тъй като не е била открита с анотация. Понякога тя е била наричана Кибела или Тюхе, но в случая специалистите предпочитат да се придържат само към названието Градската богиня.

Аудиогидът също вече е достъпен в музея. Той ще се предоставя безплатно, заедно с билета, и може да бъде чут на български и английски език, като има и детски варианти.

Около 150 са новите експонати, които са изкарани вече в обновената експозиция. Част от артефактите са интересни римски божества, като Атина, Хермес, Лар, Сабазий, Силен и също Източната богиня с лицето със златен варак. Това са малки фигурки, на които хората са се покланяли в езичните храмове. Те са били разкрити при археологически разкопки в Пловдив, разказа Бояна Попова.