Все се каня да мина границата 1989-а, но се сещам за по-стари неща, които е добре да се опишат. Преди малко намерих една снимка от 1954-а, на която се вижда, че Съветската палата е била вляво в началото. Голямата палата с кулата още не е построена. Това го не помня. Та, вляво е бил явно социалистическият блок – Съветската палата, разбира се, е по-голяма от другите, но все пак на една редица. Някой е решил тя да стане централна за целия панаир.
В онези времена Панаирът беше демонстрация на икономическата мощ на държавите и на системите. В палатите на капиталистическите държави щандовете бяха на отделни фирми, но имаше и централизирана система на организация. Постепенно и нашите палати се разделяха на "обединения“.
Да се опитаме да си припомним "географията“ на панаира. Вляво – при влизане, след като Съветската палата отиде в дъното, бяха Полша – винаги с номер 1, Чехословакия и Унгария.
В тези палати нямаше нищо интересно за масовия посетител, освен Шкодите на откритата площ. По-късно унгарците подаряваха на журналистите и важните гости Кубчето на Рубик – то донесе повече слава на държавата, отколкото цялата им тежка промишленост.
Следваше една малко голяма палата, която през 50-те години беше китайска, с червени фенери отвън. Когато се скарахме с китайците по време на Хрушчов, те изчезнаха от панаира. По-късно се появиха в една от задните палати. Към 1975-а година те излагаха разни фигурки от слонова кост, гобленчета и една черна кола, която приличаше на Чайка – тежка и груба. Казваше се "Червено знаме“, доколкото си спомням. А къде отидоха след това?
Имаше пресконференция, доста бедна – помня, че имаше някакъв китайски салам с повече сланина, отколкото месо. Не помня дали те или севернокорейците подаряваха луксозни томове с трудове на техните вождове – на руски.
След китайците палатата бе дадена на югославяните, чиито "Застави“ привличаха тълпи зяпачи. Не помня коя година тази палата бе разрушена и на това място се издигна палатата на ГДР – модерна и просторна, пълна с разни машини. В пресцентъра им винаги имаше студена бира "Радебергер“.
Тогава или малко по-късно разрушиха и първите три палати и издигнаха нови, уж по-модерни. Единният архитектурен облик на панаира изчезваше.
След години попаднах в някакъв американски търговски център в Тенеси – много приличаше на онзи ранен панаир.
Следваше голяма кръгла палата – с номер 9, ако не се лъжа. Тя беше по-посещавана след панаирите, когато ставаше младежко заведение с жива музика. Големият китарист от онова време Личо Стонса ми е разказвал как наели неговата група да свири за Великден. И как им казали, че могат този път да свирят каквото си искат и докогато си искат. Целта била младежите да не ходят на църква. Аз те пак отишли – макар и по-късно.
На пролетните панаири палатата представяше разни пластмасови изделия, а пред нея имаше павилиони, където продаваха свободно тоалетна хартия и оранжеви панерчета за плодове. Хората купуваха по десетина рула хартия, нанизваха я на връв и окачваха огърлицата на врата си – като таитяни. После рулата се раздваха – армаган от панаира.
Задължително беше от панаира да се носи армаган – все едно си бил в чужбина. А то си беше пътуване в чужбина наистина.
Зад Съветската палата беше Швейцария. Мислехме, че в Швейцария се произвеждат само часовници с кукувичка и шоколад, но там демонстрираха впечатляваща икономическа мощ.
И приемите им бяха богати – в пъти по-богати от американските, но не по-богати от нигерийския прием, който през 1975-а беше номер 1. А в това време в Нигерия имаше гражданска война и глад.
По-нататък имаше някакви сборни палати. Италианската беше там по някое време.
Почти на брега на Марица беше Пета палата, която беше първата приватизирана. Но това е по-късна история.
За големия ресторант на брега на езерото споменахме по-рано.
На островчето в езерото представяхме родното корабостроене, а зад езерото беше приемната на министерството на външната търговия, после приемната на председателя на Българската външно-търговска палата. Шефът ѝ – Пенков, май беше, приемаше по цял ден делегации и искаше на срещите да има телевизия. Снимахме всеки час, после монтирахме по три кадъра от среща.
Следваше пресцентърът. В него имаше и стая за представителя на Шести отдел на ДС. Срещу пресцентъра имаше една скромна дървена барака – беше на Кинтекс. Там продаваха оръжие, но нямаше нищо изложено, разбира се.
В дъното, поне на пролетните панаири по-късно, се появи любимата ми палата на Торго. В нея се излагаха първите български хладилни витрини, които бяха мечтата на всеки прохождащ бизнесмен.
След 1989-а, когато Панаирът на държавите изчезна, в задния край много палати станаха складове – нещо като борса.
Автор: Евгени Тодоров