Учен разкри драматичните съдби зад най-мистериозните находки от Голямата базилика в Пловдив

Голямата епископска базилика в Пловдив продължава да изненадва и да разкрива неподозирани тайни за живота по нашите земи. В новия епизод на подкаста "Българска история“ водещите Иван и Марио разговаряха с проф. д-р Георги Томов, който е утвърден специалист по дентална медицина и магистър по археология.

Той сподели изумителни факти, изплували при антропологичното изследване на над 200 скелета от средновековния некропол, възникнал върху руините на базиликата след разрушителното земетресение през VI век.

Репортер на Plovdiv24.bg събра най-интересните акценти от разказа на проф. Томов, които ни пренасят векове назад в миналото на античния и средновековен Филипопол.

Загадката на мъжа с двата кръста и "обсебването от бесове“

Едно от най-мистериозните погребения в некропола е на мъж на около 40-45 години. По принцип християнските погребения от тази епоха са изключително бедни на инвентар, водени от максимата "гол дошъл, гол си отишъл“. Този индивид обаче е бил погребан с цели два нагръдни кръста (енкулпиони) - феномен, който веднага провокира интереса на учените.

Антропологичният анализ на проф. Томов разплита мистерията. Мъжът е претърпял ужасяваща, комбинирана травма. Силният удар в главата е предизвикал проходна фрактура (буквално дупка в черепа), а под силата на вектора главата рязко се е наклонила и е счупила срещуположната ключица. Изненадващо за средновековната медицина, мъжът е оцелял благодарение на успешно лечение. При оздравителния процес обаче, от вътрешната страна на черепа се е образувала нова кост (калус), която е притискала мозъчната кора.

Според съвременната медицина това води до травматична епилепия, постоянни гърчове или тежко главоболие. Тъй като тогавашните хора са тълкували епилепсията не като медицински проблем, а като "обсебване от бесове“, мъжът е носил двата нагръдни кръста като апотропеична защита - с надежда за духовна подкрепа и помощ от небето срещу демоните.

Дърводелецът от Средновековието, който "възкръсна“ в музея

Друга куриозна находка разкрива какви са били професионалните заболявания в Пловдив преди векове. Проф. Томов попада на скелет на мъж в отлично здраве, който обаче имал странен, строго геометричен триъгълен дефект между горната и долната зъбна редица.

Като зъболекар, професорът веднага изключил съвременните причини като чоплене на слънчоглед (дошъл в Европа чак след Колумб) или свирене на духови инструменти. Отговорът идва след литературна справка с проучвания в Кент, Великобритания. Оказва се, че това е типично увреждане за дърводелците и строителите, които използват устата си като "трета ръка“ и държат там пироните, докато работят.

Екипът прави археологически експеримент с автентични средновековни пирони от обекта, които са били триъгълни или четириъгълни, защото са изчуквани на ръка. Те паснали перфектно в дефекта на зъбите. Днес тази уникална находка може да бъде видяна в музейната експозиция на Епископската базилика в Пловдив, обозначена именно като професионално увреждане на средновековен майстор-дърводелец.

Пловдивският "аристократ“ с болестта на богатите

Проучванията показват, че средната продължителност на живота в тогавашния Филипопол е била едва около 35 години, главно заради шокиращо високата детска смъртност, инфекциите, лошото хранене и постоянните войни. Възрастни хора над 70 години са били изключителна рядкост.

Сред скелетите обаче изпъква този на мъж, страдал от ДИШ (дифузна идиопатична скелетна хиперостоза). Това е състояние, при което гръбначният стълб се вкостява. Днес това заболяване е свързано с метаболитен синдром, затлъстяване и диабет тип 2. В Средновековието обаче, за да натрупаш наднормено тегло и да развиеш подобно заболяване, е трябвало да имаш постоянен достъп до висококалорична храна. В антропологията наличието на ДИШ (откривано при мумията на Рамзес II и фамилията Медичи) е сигурен белег за висок социален статус. Този пловдивчанин без съмнение е бил изключително заможен за времето си гражданин.

Без кариеси, но с изтрити зъби

Интересен е и фактът, че античните пловдивчани почти са нямали кариеси. Причината е липсата на бързи въглехидрати и захар в менюто им, дори медът е бил лукс. Големият проблем на епохата обаче е била жестоката абразия (изтриване) на зъбите. Тъй като основната храна са били зърнени каши и хляб, стривани с каменни хромели, в брашното са попадали фини абразивни частици от камъка. Дъвченето на тази твърда храна буквално е "изяждало“ зъбния емайл на хората.

Проф. Томов допълва, че от биологична гледна точка зъбите на тогавашните хора са били същите като нашите, но с много по-малко деформации. Тъй като днес съвременният човек яде предимно мека и кулинарно обработена храна, челюстите ни се свиват и се наблюдава еволюционна тенденция към отпадане на някои зъби, като например мъдреците.

Проучванията на некропола са отнели години на терен, като антропологичният анализ е трябвало да приключи в рамките на две години, за да могат реставраторите да консервират уникалните мозайки на Базиликата. Днес благодарение на работата на учени като проф. Георги Томов, Пловдив има възможността да разказва историята си не само чрез камъни и зидове, но и през личните съдби и здравословни драми на хората, живеели преди стотици години, по улиците, които днес се разхождаме.