Тайният тунел на Небет тепе отваря врати за пловдивчани

В края на лятото ще бъде официално открита постоянната експозиция за Небет тепе в Бакаловата къща, свързана с историята на целия археологически комплекс. В нея ще бъдат представени археологическите проучвания във времето, това, което представлява самият обект като археологически обект, от най-ранните периоди до Възраждането. Вътре в къщата ще бъдат показани находки, с чертежи и с 3D визуализации. Това съобщи за Plovdiv24.bg директорът на Регионалния археологически музей Костадин Кисьов.

На втория етаж на Бакаловата къща ще има Културен център за работа с деца. 

Магазинът вече работи неофициално, за да се тества и да се види какъв е интересът. 

Небет тепе е едно от днешните шест тепета, запазили се до наши дни, около които е построен град Пловдив. Заедно с Джамбаз тепе и Таксим тепе формира Трихълмието, днес по-известно като Старинен Пловдив, на което е бил разположен античният град. Археологическият комплекс "Небет тепе" е признат за паметник на културата от национално значение. Днес се управлява от Регионален археологически музей - Пловдив, а достъпът е свободен и безплатен за всички посетители.

Там са разкрити останки от първото праисторическо селище, което датира от каменно-медната епоха (IV-III хил. пр.н.е.).

При разчистване на Небет тепе са открити останки от крепости стени и кули, а също и от други постройки. Най-старата част на крепостта е изпълнена без каквато и да било спойка, с големи сиенитни блокове в т.нар. циклопски градеж. През елинистическата епоха древнотракийската Евмолпия се разширява по цялото Трихълмие, както и в подножието му, а старото заселище с крепостта на Небет тепе се превръщат в цитадела на градския акропол, обхванал най-високите части на трите хълма. От този период са останките на западната крепостна стена с внушителната четириъгълна кула и вход от вътрешната ѝ страна. Има запазени дебели крепостни стени, обграждащи дворец и допълнителни постройки.

Едно от най-интересните разкрития е уникална потерна от римско време – таен тунел в скалния масив на северната стена от времето на Юстиниан Велики. Според предположение през него е преминавал апостол Павел. В тунела има запазено стълбище, отвеждало до десния бряг на реката.

Запазени са също така и водохранилища, използвани при вражески обсади. Съхраненото и до днес правоъгълно водохранилище предизвиква интерес с размерите си и вместимостта от 350 куб.м. Той е изграден от редуващи се пояси от камъни и тухли, а стените и подът му са с хидрофобна замазка.