Много зеленина, фитнес на открито, детска площадка, пейки с уникална форма и "дишаща" стена предвижда маргинален проект за зелените площи на брега на р. Марица от моста на Герджика до моста на "Васил Априлов", научи репортер на Plovdiv24.bg.  "За реализацията на идеята са нужни 700 000 лв.", съобщи Соня Славчева, гл. експерт и ландшафтен архитект в Община Пловдив. 
Всичко това щеше да е много добре, ако два факта не будеха недоумение. Първо: за социализирането на ивица с дължина от 590 метра 700 000 лева са доста голяма сума и второ: изготвянето на проекта е поръчано от бившият кмет на Пловдив Славчо Атанасов в последните му месеци като градоначалник на Пловдив, без обаче да е предвидено финансиране за изпълнението му. 
"Приветстваме идеята за социализирането на брега на реката, но проектът не поръчван от нас и не е включен в програмата за изпълнение на Община Пловдив за 2013 г. За реализацията му ще трябва да се търси финансиране по оперативни програми", коментира специално за Plovdiv24.bg заместник-кметът Димитър Кацарски. 
Вижте и предложението: Обектът, който се обхваща в проекта е тясната 590 м дълга паркова ивица, заключена между р. Марица от север и бул. "Марица-Юг" от южната страна. От изток и запад са мостовете на бул."Руски" и бул. "Васил Априлов".
Целта на проекта е превръщането на тази ивица от крайречната зона на река Марица в приятно място за отдих. Обособени са четири основни зони за рекреация, като зона за активен отдих, зона за социално общуване, детска зона и зони за пасивен отдих. 
Според арх. Тедора Бонева, автор на проекта, градът е "загърбил" реката. Достъпът до крайречната зона е силно ограничен. Паркоместата с паркиралите автомобили играят ролята на стена, която изолира реката и зелената площ откъм градската структура, като в същото време кара посетителите на зелените площи да се чувстват притиснати и изолирани и прекъсват връзката река-град и обратно. 
По тази причина в проекта се предлага там, където има паркоместа, да се издигне теренът с ниска подпорна стена с височина от 40 см. Подпорната стена е ситуирана от страната на бул. "Марица юг". По протежението й е проектиран нисък жив плет. Така полученото завишение ще тушира "стената" от паркирани автомобили. Те ще "потънат" в лекия наклон на тревната площ и ниския жив плет и по този начин посетителите на парковите площи ще се чувстват комфортно, а визуалното притискане от силно урбанизираната среда ще намалее. 
За рекреация и преминаване по дължина на реката е проектираната крайречна алея. По този начин е постигната изолираност и спокойствие на зоните за отдих,както и максимална отдалеченост (шумово изолиране с растителност) от близкия транспортен поток.
За да се избегне монотонността и да се "разчупи", алеята е проектирана по цялата дължина с една червената линия като растер в настилката. Тя криволичи. От настилка се издига в пейка, преминава в разнообразна форма в детската площадка и следвайки логиката на алейната мрежа и отделните зони, оформя пространството. Според проекта основната част на настилката е от бетонни плочи, а червената линия е полимер с гранули с размер от 2 до 4 мм, положени върху армиран подложен бетон. Там, където линията прераства в пейка за сядане, с този материал се облицова цялата повърхност. Предвидени са и гранитни павета с размери 10/10/10 см. с настилки на пясъчна основа, за да поемат максимално количество дъждовна вода.
В парковата зона са предвидени една детска площадка, два къта за отдих, кът за спорт на открито с фитнес уреди и множество ниши за пейки.
Зоната за спорт е представена от 4  фитнес уреда, разположени в малки площадки с правоъгълна форма. Като гръб на всяка площадка се предвижда дървена конструкция с "П" образна форма, по която има изпънати стоманени струни. Предвижда се по тази конструкция да се увият пълзящи растения, така че да се получи зелена "дишаща" стена, която да осигури комфорт на спортуващите. На всяка площадка е проектирана пейка, която да служи за отдих на спортуващите.
Източно от спортната е разположена зона за социални контакти и общуване. Червената линия навлиза в зелената площ, прераства в две последователни пейки за сядане, около които са разположени бетонни елементи, служещи като масички, настилката е от гранитни павета на тревна фуга. Фугата навлиза пластично и в основната алея, като по този начин я "разчупва" допълнително в тази част. Предвидена е малка площадка, на която да се разположи малък преместваем павилион, който да обслужва посетителите. 
Източно от този кът се намира детската площадка. Тя е най-спокойното място и е с непосредствен достъп до жилищния квартал. Детските съоръжения са изцяло дървени, разположени едно след друго, обединени функционално в приключенска градина. Вълнообразна стена с леки и заоблени форми разделя площадката от паркинга и натоварената улица. Освен преграждаща, стената има и естетическа функция.
В източния край на ивицата е проектиран единият кът за пасивен отдих. С успоредни пейки разположени по диагонал е оформена площадка, която да служи за отмора на посетителите. Проектантският колектив предлага при бъдеща реконструкция на зелените площи на изток да се проектира "висяща" алея преминаваща под моста в коритото на р. Марица. Мостовата конструкция позволява това. Това би направило възможно и безболезненото продължение на велоалеята към източната част на града, смятат още авторите.
Другият кът за пасивен отдих е ситуиран в западната част на проектираната територия, в близост до "Университета по хранителни технологии". Заедно с пет ниши за пейки по протежение на крайречната алея, той оформя зона за отдих, от която биха се възползвали студентите във висшето учебно заведение.
Една справка във времето назад показва, че в началото на миналия век, около 1907 година, е започнало масово редово засаждане на поречието на реката с тополи. Тази тенденция е завладяла всички градове по поречието на река Марица. На приблизителна възраст от около 100 години, видът топола е достигнал и преминал възрастта на технологична зрялост на дървесината, което е и предпоставка за наличие на суховършие, гнилоти, микозни заболявания и хралупи. Всичко това налага премахването на старите тополи от територията на парка и засаждането с нова растителност, далеч по-богата и голяма от сегашната, смята още проектантския колектив.
Уличното озеленяване на участъка е от кестен, който е в много лошо здравословно състояние, казват още авторите. Кестените на територията на целия град са засегнати от листоминиращ молец, който обезлистява дърветата още в средата на вегетативния сезон. Анализът показва, че този дървесен вид също е безперспективен на това място - физическите наранявания, болестите и липсата на грижи са довели до такова състояние, в което той не може да се възстанови, което също  налага неговото премахване.