Швейцарецът, който оформи зеленото лице на Пловдив

Пловдивската градска история пази яркия отпечатък на един чужденец, оставил трайно наследство в облика на града - швейцарския градинар Люсиен Шевалас.

Роден през 1840 г. в Обон, Швейцария, Шевалас завършва престижния Парижки лесовъден институт и работи като градинар на френския император Наполеон III. Професионалният му път го отвежда и извън Европа - в Съединените щати и Бразилия, преди съдбата да го доведе в България след Освобождението.

През 1879 г., по покана на княз Александър Богориди, тогавашен генерал-губернатор на Източна Румелия, Шевалас се установява в Пловдив. Именно там започва най-значимият период от неговата дейност.

Той създава Княжеската (по-късно Царската) градина в близост до конака на генерал-губернатора, а след Съединението през 1885 г. поема общинската служба по озеленяване. Под негово ръководство се оформя и Градската (Дондуковата) градина, както и разсадникът "Пепиниера“ – огромно съоръжение от около 300 декара, което десетилетия наред снабдява с растителност не само Пловдив, но и множество други български градове.

Сред значимите инициативи на Шевалас е и залесяването на хълмовете Бунарджика и Сахат тепе, които и до днес са част от зелената идентичност на града.

Едно от най-впечатляващите му постижения остава преобразяването на терена на бившето турско гробище "Шехидлик“ през 1891-1892 г. Само за няколко месеца под негово ръководство мястото се превръща в изящен парк с езеро и декоративни водни съоръжения - днешната "Цар Симеонова градина“.

Съвременниците му го наричат "министър на цветята“, а през 1901 г. Шевалас е обявен за почетен гражданин на Пловдив. Той остава в града до края на живота си, като умира две десетилетия по-късно.

Днес делото на Шевалас продължава да живее в парковете и зелените пространства на Пловдив и редица други български градове - живо доказателство за мащабното му влияние върху градското озеленяване в България.