Шумен и Пловдив в спор за първия празник на буквите

Въздигането на Кирил и Методий като равноапостоли и велики християнски учители става в България още с идването на техните ученици през 886 г., а сведения за отбелязване на празника им на 11 май има още през XII век. В епохата на османското владичество българската държава изчезва от политическата карта на Европа. Но остава "държавата на духа", както академик Дмитрий Лихачов наричаше страната и народа ни.

Свидетелства за честването на празника са открити в арменска летопис от 1813 г., където се споменава за гражданско честване на 22 май 1813 г. в Шумен. Което стана повод за бурни дебати между историците и обществениците от града и от Пловдив, всеки от който ревниво държи на първенството за отбелязване на празника.

"Неутралните" историци препоръчват фактът за първото гражданско честване на деня на Кирил и Методий през 1813 г. в Шумен да намери място в учебниците по история, без да се омаловажава училищното честване в Пловдив като първо такова. То се е състояло на 11 май 1851 г. в епархийското училище "Св. св. Кирил и Методий". По инициатива на Найден Геров в школото под тепетата се организира празник на Кирил и Методий - създатели на глаголицата. Денят 11 май не е случайно избран от Найден Геров - това е общият църковен празник на двамата светии. Във възрожденските източници първите известия за празнуването на Кирил и Методий на 11 май, се срещат в "Христоматия славянского язъка" от 1852 г. на Неофит Рилски. Денят на честването на двамата братя става най-яркия израз на националната идентичност, на българското преклонение пред образованието, науката и културата.

През 1857 г. празникът е почетен в българската църква "Св. Стефан" в Цариград, заедно със служба и за Св. Иван Рилски. На следващата 1858 г. този ден е отпразнуван и в Пловдив с тържествена служба в църквата "Света Богородица", а след това учителят Йоаким Груев произнася вълнуващо слово за живота и делото на Кирил и Методий. Празникът започва редовно да се отбелязва в Шумен и Лом, от 1860 г., в Скопие от 1862 г., във Варна от 1863 г. 11 май се установява като църковен празник на светите равноапостоли Кирил и Методий. В София празникът е организиран от учителя Сава Филаретов.
По време на борбите за църковна независимост от началото на XIX век делото на Кирил и Методий е стимул за противопоставяне на гръцката Вселенска патриаршия. За неговото огромно значение пишe Христо Ботев: "В продължението на страшните и нечуените исторически страдания на нашият народ паметта на Кирила и Методия се избърса из минеите на фанариотската черкова и достигна до такова забвение, до каквото беше достигнало и съществуванието на българският народ. Няма повече от 20 години, откакто тая памет се поднови изново чрез борбата, която пламна между българският и гръцкият елемент и която направи 11 май празник за победа над православно-разбойническият разврат, празник за освобождението ни от фанариотските дългополи тирани и празник за нашето историческо възрождение. Така 11 май стана празник народен, празник, който ни напомня нашето преминало и настояще, и празник, който трябва да ни въодушевлява с идеята за пълно духовно и политическо освобождение... 11 май скоро ще да бъде празник на нашата революция и на нашата свобода!"

След 1878 г. празнуването на Кирил и Методий се развива в 2 посоки. В свободна България той се ограничава до училищен празник. В Македония и Одринско, които са под юрисдикцията на Българската екзархия, той запазва функциите си и на демонстрация против османското управление, както и против асимилаторските домогвания на сръбската и гръцката пропаганда.

След въвеждането на Григорианския календар през 1916 г. празникът се чества на 24 май по официалния държавен календар, а по църковния литургичен календар този ден е на дата 11 май. През 1968 г. Българската православна църква, вече със статут на патриаршия, въвежда като литургичен календар т.нар. Новоюлиански календар. Така денят на Кирил и Методий се почита от църквата отново на 11 май по църковния календар. Но поради вече установената гражданска традиция светското, гражданското и държавно честване остава на 24 май. За официален празник на страната 24 май е обявен с решение на IX Народно събрание на 30 март 1990 г. което бe препотвърдено и от VII Велико народно събрание на 15 ноември същата година.

Папата ги обяви за покровители на Европа

През вековете Кирил и Методий се превръщат в знаме на славянското възраждане и национална еманципация. Под влияние на българския култ те са възприети като светци от православната църква и извън славянския свят, включително в съвременна Гърция. А през 1998 г папа Йоан Павел II обявява двамата братя за "покровители на Европа". Сега 11/24 май се отбелязва в много държави Русия, Украйна, Беларус, Македония, Сърбия, Черна гора, Чехия, Словакия и др. В Съветския съюз се чества за първи път през 1986 г. по инициатива на мурманския писател Виталий Маслов - в Мурманск е най-северната точка, където има паметник на братята Кирил и Методий. Като църковен празник Денят на Кирил и Методи се празнува в Русия от 1863 г. Тогава Всеруският Синод, по повод празнуването 1000-годишнината на Моравската мисия на Кирил и Методий взема следното решение: "За спомен на хилядолетието, откакто първоначално бе осветен нашият бащин език чрез Евангелието и Христовата вяра, да се установи ежегодно, започвайки от тази 1863 г. 11 май като църковен празник на преподобните Кирил и Методий!". След това празникът се чества във всички православни славяноезични страни.

24 май като празник на славянската писменост и на светите братя Кирил и Методий е официален празник и в република Македония, където се отбелязва подобно на празнуването му в България - с много цветя, песни и тържества на ученици и студенти.

Източник: в. "Стандарт"