"На 20 януари в късния следобед на булевард "Освобождение" - в "Тракия" на кръстовището на "Кауфланд" на път с предимство, по който си карах с нормална скорост, отдясно на мен профуча кола с над сто километра в час! Ударът беше голям, а още по-голям беше шокът и уплахата от моя страна!".

Така млада жена започва разказа си за преживяното от нея на оживен булевард в Пловдив. И добавя:

"Искам да Благодаря на всички хора, които не останаха безразлични, а дойдоха веднага след инцидента да ми окажат първа помощ и да видят как съм и веднага извикаха линейка, защото не се чувствах добре! Благодаря ви, Добри хора! Здрави да сте и благословени! А господинът, който ме блъсна, дори не си направи труда да дойде да види как съм! Но всеки си получава рано или късно заслуженото!

Здрав да е, да се информира с каква скорост се кара в населено място и кой е с предимство!

Господ и висшите сили явно са решили, че съм нужна още тук! За което Благодаря! Въпрос на секунди е било, ако ме беше ударил във вратата, сега нямаше да ме има! Уплахата и шокът бяха големи, но вече лошото мина! В много добри ръце съм откъм отношение, внимание и хилядите изследвания, които ми направиха лекарите в "Свети Георги"! Искам също да отправя своите благодарности на целия екип на линейката, за подкрепата и куража, които ми дадоха!

Продължавам с благодарностите! Свалят ме в в шокова зала, но на мен всичко ме боли и не мога без чужда помощ да се преместя на леглото! Тогава срещу мен застана една жена и започна да ми дава насоки кое първо от тялото да си вдигна, естествено с нейна помощ, за да се преместя на леглото! Назначиха ми цял куп изследвания! Въпросната жена, като ме пое с това легло в асансьора - от етаж на етаж и от стая в стая, за да се направят назначените изследвания! От уплахата ли, от шока ли цялата започнах да треперам и направих паническа атака! Не бях в състояние името да си кажа!

На леглото бях завита с якето си, жената като ми видя състоянието, ми взе едната ръка и каза стискай здраво якето и дишай дълбоко.... Състоянието ми беше много лошо! Ако не беше въпросната жена да ми дава кураж и сила, имах чувството, че това ми е краят!

Тази въпросна жена е парамедик в спешното отделение и се казва Светла! Светла, ти си светлината на спешното отделение, в твое лице въпреки състоянието си видях отдаден, загрижен и рядко човечен човек! От мен благодаря, от господ здраве!"