Изложбата представя десет художници, които чрез работите си изследват структури: например съвкупността от форма, материал, композиция, светлина в създаваното от авторите художествено произведение (скулптура, фотография, живопис), или градивните елементи на даден архитектурен ансамбъл - изложбено пространство, градска архитектурна среда. Структурата се анализира и в по-широк смисъл - взаимоотношенията между индивидите и институциите в дадено общество -конфигурацията от елементи и техните взаимовръзки, които образуват едно цяло. Художниците поставят под съмнение стабилността на това цяло, вглеждат се във връзките, които го изграждат, деконструират ги или ги разглеждат под неочакван ъгъл. Куратор е Илина Коралова.
С помощта на широк спектър от художествени медии артистите насочват вниманието си към различни аспекти на предложената концепция. Преструктурирането на съвременните общества, отварянето на (политически, икономически, културни) системи, но и обратната реакция на капсулиране и съпротива срещу външни елементи са някои от основните теми в творбите на Ахмет Огют (Турция) и Иза Розенбергер (Австрия). Йоханес Артинян (България) представя своя проект-алюзия на борбата за оцеляване в условията на икономически и политически хаос. Хаосът и корупцията, отразени във формирането на съвременната градска среда са обектът на изследване в работите на Василена Ганковска (България-Австрия), в които тя използва техниката и естетиката на графитите.
На града като елемент, формиращ идентичността на съвременния човек са посветени двата филма, представени от Джун Янг (Китай-Австрия).
От своя страна фотографиите на Щефан Фишер и Керстин Флаке (Германия) се вглеждат в явления или в определени детайли от тях, които често са смятани за периферни и остават извън вниманието, но в действителност са знакови за функционирането или по-цялостното разбиране на даден контекст. В произведенията на двамата фотографи тези "незначителни" елементи или моменти на нестабилност придобиват централно място, като по този начин артистите предлагат един различен поглед върху познати феномени.
Важен елемент, който свързва художниците, независимо от контекста, който ги е формирал, е съзнанието, че самите те са част от дадена структура или система (художествена, социална, икономическа), което определя и техния артистичен подход. Особено проектите, създадени специално за изложбата от Тило Шулц, Оливер Косак (Германия) и Николай Ангелов (България-Германия), от една страна разглеждат, експериментират и дори разграждат елементите на артефакта, който създават, като едновременно с това коментират явления, преминаващи отвъд рамките на конкретното произведение и границите на изложбеното пространство.
Важна роля в изграждането на изложбата играе и мястото, в което тя се провежда. Старинната турска баня е сама по себе си елемент от изчезнала обществена система, интегриран в нова среда. Тя успешно изпълнява съвършено различна функция от първоначалната си, но в същото време присъщите й архитектурни белези представляват предизвикателство за новите й "ползватели". В този смисъл изложбеното пространство на Банята може да се разглежда като една структура - отворена за намеси, но и поставяща редица ограничения. По аналогия с идеята на изложбата, част от артистите я изследват, анализират и я вграждат в творбите си.
"Седмица на съвременното изкуство" е проект на Сдружение "Изкуство днес" в партньорство с Община Пловдив и Гьоте институт България. Проектът е в подкрепа на пловдивската кандидатура за Европейска столица на културата 2019.