©

Балабанова къща

ул. "К. Стоилов" N50

0 коментара за Балабанова къща

Артистичен директор на Изложбите от 2013 г. е изкуствоведът д-р Галина Лардева, доцент по история и теория на изкуството в Академия за музикално, танцово и изобразително изкуство в Пловдив, лектор по история на изкуството в ПУ "Паисий Хилендарски" и водещ програмата Визуални изкуства на ХХ век в Модерна академия по изкуствата в Пловдив. Доц. д-р Галина Лардева е свързана с Изложбите от 2000 г., когато представя проекта "Визия/Звук". През 2008 г. курира есенните изложби съвместно с Красимир Линков в проекта "Концепции за образа", а през 2012 г. работи по есенните изложби съвместно с Красимир Линков и Светла Москова. Автор е на книгата "Изкуство на прехода. Проблемът неконвенционално изкуство в България" (изд. Жанет 45, 2008), както и на редица изследвания в областта на съвременното визуално изкуство.

Работата на артистичния директор на Национални есенни изложби Пловдив през последните години смени изцяло формата за представяне на форума, с което се създаде възможност за осмисляне и разбиране на съвременното българско изкуство. В проекта "Форсиране на избора" (2013) се показаха десет наскоро завършили професионалното си обучение художници, като по този начин се направи опит да се преодолеят изкуствено установените границите между "младите" и "старите" в изкуството. Тази линия се затвърди и в проектите "Отстранени системи" (2014) и "Ан пасан" (2015), в които се акцентира върху осъвременяването на класическите медии живопис, графика, скулптура, рисунка и т.н., кореспондиращи в съвременното изкуство по естествен начин с фотографията, дигиталния печат, инсталацията, видеото и други. Важен акцент в Есенните изложби е презентирането на нови за българската публиката имена, представянето на една дебютна изложба, както участието на български художници, живеещи и работещи зад граница.

Тазгодишното издание на Национални есенни изложби Пловдив 2016 е озаглавено ОГЛЕДАЛО. В своята история огледалото се развива, от една страна, като средищна фигура на рефлексията, на мисленето, разбирането и себепознанието, като врата към свръхсетивното. От друга страна, то се свива до инструмент за фетишизиране на видимото, за изтъкване на тленността, то алегоризира суетата, атрибут е на глупостта, събира в себе си неизбродимите заблуди, които човекът може да срещне по пътя си. Този септември участниците в изложбите и публиката ще имат възможност да разсъждават за образа в неговата всеобхватност и противоречивост.