Пловдивска област е изправена пред сериозен недостиг на подготвени експерти в ключови сектори, което застрашава вземането на стратегически решения и изпълнението на дългосрочни политики. Около тази теза се обединиха областният управител Георги Янев и ректорите на висшите училища в Пловдив по време на работна среща. Домакин на събитието бе ректорът на Пловдивския университет проф. д-р Румен Младенов, а в дискусията се включи и председателят на "Висше образование и наука – КНСБ“ проф. Лиляна Вълчева.

Областният управител Георги Янев отправи сериозно предупреждение за състоянието на администрацията, описвайки настоящата ситуация като "обезкървени институции“. Според него през следващото десетилетие държавата ще има критична нужда от нови идеи и експерти, които да внедрят модерно управление, дигитализация и по-ефективни публични услуги.

Най-критичен недостиг на кадри се отчита в направления като екология, воден сектор, урбанистика, инфраструктура, регионално развитие, транспортна свързаност, технологии, дигитализация и управление на бедствия и аварии. В контекста на климатичните промени и необходимостта от модерно управление на ресурсите, Георги Янев призова университетите спешно да обмислят разкриването на нови магистърски програми, които да отговорят директно на нуждите на местната и националната власт.

Финансиране на парче или целеви регионален бюджет?

Проф. Лиляна Вълчева отчете успеха на настоящата четиригодишна програма на МОН за саниране на студентски общежития, за която са заделени около 200 милиона лева. Тя обаче предложи мащабна промяна във финансирането, чрез обособяване на целеви капитал в централния бюджет по региони.

"Така в област Пловдив всички държавни и частни висши училища ще могат целенасочено да изграждат съвременна материална база за качествено обучение, научно-изследователска и развойна дейност в подкрепа на бизнеса.“ - проф. Лиляна Вълчева

Предложението предвижда средствата от държавната капиталова програма да достигат директно до висшите училища чрез прозрачен механизъм и ясни критерии. Това ще позволи финансиране на нови учебни лаборатории, научни центрове, обновяване на остарелите учебни корпуси и изграждане на нови общежития. Синдикатите вече водят активни преговори по тази обща позиция с Министерството на образованието и науката и Сдружението на висшите училища. Проф. Вълчева настоя и за стриктно спазване на Закона за висшето образование по отношение на ръста на заплатите на младите асистенти, изследователи и докторанти.

Ректорите: Инфраструктурата е на 40 години, нужни са алтернативни инвестиции

Академичното ръководство на пловдивските университети подкрепи изцяло искането за по-големи капиталови разходи в държавния бюджет. Ректорите напомниха, че в Пловдив нови кампуси и общежития не са строени от 30–40 години, а съществуващата база е морално и физически остаряла. Според тях целевата капиталова програма е жизненоважна, за да станат българските висши училища конкурентоспособни.

Извън държавната помощ, ректорите настояват за внедряване на по-гъвкави пазарни инструменти. Те посочиха публично-частното партньорство като механизъм за по-бързо обновяване на базите в сътрудничество с бизнеса. Освен това висшите училища изразиха нужда от достъп до нисколихвено кредитиране, което да им позволи да реализират мащабни проекти, без това да натоварва текущите им бюджети.

Решението: Нов закон по полски модел

В отговор на исканията на ректорите, областният управител Георги Янев съобщи, че управляващите от "Прогресивна България“ подготвят конкретна законова промяна. В най-скоро време в Народното събрание ще бъде внесен нов Законопроект за публично‑частно партньорство.

Нормативният акт е изграден на базата на изключително успешния модел в Полша. Янев подчерта, че полската система работи отлично заради три основни фактора: изграждането на ясни правила, силната държавна подкрепа при професионалната подготовка на проектите и активната роля на общините в процеса. Очаква се новият закон да отпуши частните инвестиции във висшето образование и да ускори модернизацията на регионалната инфраструктура.