Ролята на ген. Димитриев не е еднозначно оценявана от историците, защото той е отявлен русофил и два пъти през живота си служи в руската армия. Той е и основен съзаклятник в преврата от 1886 година, довел до свалянето от власт на княз Александър Батенберг.
Паметникът на ген. Димитриев бе открит от началника на отбраната ген. Симеон Симеонов. След това митрополит Николай отслужи заупокойна панихида за него и всички загинали за свободата на България. На церемонията присъстваха кметът Иван Тотев, областният управител, пловдивски депутати и офицери от запаса.
Паметникът на генерал лейтенант Радко Димитриев е резултат от доброволна инициатива за набиране на средства. Проектът е изготвен от архитект Дечко Дяков и скулптура Атанас Карадечев
В началото на август 1886 година ген. Радко Димитриев става главен организатор (по израза на Симеон Радев) на държавния преврат, довел до свалянето на княз Александър Батенберг. Като мотиви за тези му действия се сочат личното неудовлетворение от княза и стремежът към славянска федерация начело с руския цар
По време на Балканската война Радко Димитриев командва Трета българска армия, която завзема Лозенград. В Люлебургазко-Бунархисарската и Чаталджанската операция е начело на съединените Първа и Трета армии. Решението му да прекрати атаките на Чаталджанската позиция на 5 ноември 1912 г., продиктувано от неочаквано силния отпор на турците и тежките загуби на атакуващите части, се оценява като прибързано предвид неизползваните значителни резерви. Като грешка, довела до неуспеха на операцията, се отчита и слабата координация между подчинените на Димитриев войски.
Ето какво пише за ген. Радко Димитриев Симеон Радев:
Младата България, със своята ограничена военна сила, със своя незначителен къс от територия, се виждаше на Радко Димитриева тясна за неговия гений, една изгубена точка в европейския хоризонт. Той ламтеше за грамадни роли, въображаваше себе си начело на могъщи корпуси, във върховното стълкновение на славянската раса с немската. Русия му се представляваше като естествения театър за неговите бъдещи подвизи; славянският империализъм - като негова стихия. Каква цена можеше да има пред тия грандиозни перспективи племенната самостоятелност на България? Въпросът на бъдещето бе дуелът на славянството с германизма, борбата за мирово надмощие между двете раси.
Източник: ПОТВ