Над 200 души присъстваха днес на общественото обсъждане за бъдещето на Небет тепе в залата на Общински съвет. Всички тези хора освиркаха проф. Божидар Димитров, който също беше в залата, предаде репортер на Plovdiv24.bg.
Шефът на Националния исторически музей (НИМ) бързо след старта на дебата стана от мястото си и пред представителите на Министерството на културата (МК), на Националния институт за недвижимо културно наследство (НИНКН) и граждани заяви:
"Това е много лесно. Елате да дебатирате с мен". И продължи: "За какви проекти ми говорите? Вие ли подписахте за Пернишката крепост?", Димитров се обърна към представителката на НИНКН, но не дочака отговор и напусна залата.
Присъстващите освиркаха шефа на НИМ, викаха "Вън, уууу" и удряха по банките. След излизането му последваха и ръкопляскания. Инцидентът не попречи на присъстващите да продължат с дебата.
Кметът Иван Тотев отбеляза, че това е първото обществено обсъждане за Небет тепе и ще има толкова дебати, колкото е необходимо, за да се стигне до единно мнение по проекта за визия на тепето.
Екипът на арх. Юлий Фърков, изготвил проекта за Небет тепе, представи труда си. Стана ясно, че стъпват на археологически данни, известни до този момент. Акцентират върху тракийския период. Все пак архитектите се застраховаха, че са необходими още поне 3-4 месеца допълнителни проучвания, за да се разсеят съмненията около датировките на артефактите на Небет тепе.
Още първият коментар от страна на арх. Искра Дантолова бе, че не приема проекта. Съгласи се обаче със необходимите още проучвания на тепето.
"Нещо на Небет тепе трябва да се направи, няма спор. Но трябва да има дебат как да стане това с максимално щадене на намерените артефакти", заяви Мария Шнитер от ПУ "Паисий Хилендарски".
Археологът Красимира Лука в изложението си също заяви, че нещо трябва да се направи с Небет тепе, но трябва да се направят допълнителни проучвания. Тя предложи да се направи работна група, която в едномесечен срок да направи и обобщи проучванията.
"За да представим ясна визия за археологията на Небет тепе. Може да работим и безвъзмездно", добави Лука.
Последвалите изказвания на археолози, архитекти и граждани се обединиха около идеята да се направи конкурс и чрез конкурс да се избере проекта за Небет тепе, а преди това да се направи пълен анализ и проучване на тепето.
Последваха гневни викове на някои от археолозите в залата, че Небет тепе е "прасенцето, което трябва да бъде счупено, за да се откраднат пари", както и, че много от археолозите ставали слуги на предприемачестово.
Проф. Тодор Кръстев отбеляза, че пловдивчани чрез проекта за Небет тепе трябва да съхранят оригинала като прозорец към историята. А предложеният днес за дебат проект опростявал и фалшифицирал сертификацията на Небет тепе. Той отчете, че до това се стига, именно защото проектът е стъпил на непълна база археологически данни.
Арх. Юлия Стефанова от МК в заключение на днешния дебат предложи да стартират археологически проучвания, които да са съпроводени с всичката необходима документация.
"От 80-та година за Небет тепе няма археологическа документация, която трябва да бъде възстановена, за да бъде използвана в проектното намерение за тепето", коментира Стефанова.
Тя допълни предложението си с идеята да бъде създадена експертна група, която да разгледа всички предложения от днешното обсъждане и на база тези бележки групата да подготви проект или план за следваща фаза по проекта за реконструкция, консервация и експониране на Небет тепе.
Кметът след това изказване категорично заяви, че предложението се приема и промените ще бъдат дебатирани на следващото обществено обсъждане след месец. Обясни и, че не е съгласен да има международен конкурс за тепето, тъй като чужди архитекти и археолози не познават в детайли Небет тепе, както българските.