Обрат в представите за могилата Малтепе край Пловдив

Обрат в представите за 20-метровата антична кула до село Маноле, Пловдивско. Могилата Малтепе не е гробница, а е изкуствено изграден насип, върху който се е извисявал култов храм. Археолозите вече проучиха изцяло могилата и са готови с най-вероятната интерпретация за какво е била построена 20-метровата кула в хълма.

Гробница на последния тракийски владетел или на някой войнишки император - огромната кула край Маноле се отърси от повечето си хипотези.

Малтепе, най-голямата могила на Балканския полуостров, се оказа изкуствена. Създадена от хора. Защо някой би си дал толкова труд - учените вече имат сигурен отговор.

Археолозите току-що са приключили с проучването на северната част на могилата, в търсене на погребания. И щом като не е в 20-метровата кула, тогава трябва да е положен в най-представителната част, видима откъм стария римски път. А и георадарът засече тук обещаваща аномалия. Но напразно.

"Простихме се с идеята и надеждата, да открием погребение на този, с който е свързано издигането на този монумент", обясни ръководителят на археологическите разкопки доц. д-р Костадин Кисьов пред БНТ.

Затова сега са оставили всички хипотези настрани и систематизират сигурните данни като това как е направена могилата.

"Всичките тези пластове, които ги виждаме с различен цвят, това са различен род почва, която е взимана от околностите на могилата. Което показва, че на практика градежът, този фундамент е изграждан паралелно с издигането на могилата. Тя е служила като скелет", каза още доц. Кисьов ли

Освен това съоръжението е с доста компромисна зидария, на места няма достатъчно хоросан и очевидно е строен с идеята, че ще бъде поддържан от насипа. Така че кулата не е строена за кула, остава да е основа за храм на върха.

Издигането на тази храмова постройка е трябвало да бъде на височина, т.е. на планина, на върха на планината, каквото тука очевидно няма в полето и каквато и могилата същност това символизира.

Мемориалът на върха също придоби по-плътни очертания с мраморен постамент. Част от квадрите й са налични, обясни доцентът.

Откритите капители пък дават със сигурност височината на колоните, а и времето на строежа.

"В първи, най-късно началото на втори век", разкри доц. д-р Костадин Кисьов.

Подобна масивна постройка на върха на току-що насипан хълм би рухнала, което още веднъж доказва инженерния замисъл на 20-метровите основи.

Мемориалът все пак е разрушен, но не заради нестабилна основа. Разкрития в подножието на хълма подсказват края му.Земеделски къщи врязани в могилата от трети век. Или един век след построяването на този грандиозен мемориал паметта за него вече не съществува.

"Т.е. вече средата на 3 век, горе храмовата постройка е била разрушена", обясни доц. д-р Костадин Кисьов.

Остава да проучат още малко от хълма, но са сигурни че са изчерпали от мястото цялата информация.