В исторически план Пловдив е разполагал с два основни вида масов градски транспорт – автобусен и тролейбусен, подкрепен и от допълнителни маршрутни линии, които се причисляват по-скоро към автобусния превоз. Първоначално обслужването се осъществява от общинско дружество - фирма "Градски транспорт – Пловдив“.
След 2000 г. започва началото на края. Дружеството изпада в тежко финансово състояние, а броят на тролейбусите и обслужваните маршрути постепенно намалява. През 2007 г. се стига до приватизация на дружеството.
Общинският съвет взема решение за прекратяване на договора с превозвача и от 1 октомври 2012 г. Пловдив остава с без електрически транспорт.
Проблеми в обществения транспорт на Пловдив
1. Неефективност на маршрутната мрежа
Един от основните проблеми в обществения транспорт на Пловдив е дължината и препокриването на автобусните линии. Много от тях дублират вече съществуващи маршрути и са прекалено дълги, което не отговаря на реалното търсене на пътниците. Повечето хора използват градския транспорт за по-кратки пътувания, а не от начална до крайна спирка. Причината за тази неефективност е остарелият начин на заплащане – въз основа на изминатите километри, което стимулира удължаване на маршрутите с цел по-големи печалби, а не по-добро обслужване.
2. Недостатъци в билетната система
В Пловдив се използват хартиени билети за еднократно пътуване. Това означава, че при всяко прекачване пътникът трябва да купи нов билет. Така цената на едно пътуване може да се удвои или утрои, което прави обществения транспорт икономически неизгоден и неудобен. Това допълнително демотивира хората да използват градския транспорт, особено ако трябва да се прекачват.
3. Ограничения поради действащи договори
Сключените договори с частни превозвачи са валидни до 2028 г. и трудно могат да бъдат променени. В тях се запазва принципът за заплащане на километър, което оставя възможност на шофьорите и превозвачите сами да удължават маршрути, за да увеличат приходите си. Това не е съобразено с реалните нужди на пътниците и води до разхищение на средства, закъснения и неспазване на графиците. Общината трябва да намери начини да ограничи тази практика чрез допълнителни регулации.
4. Недостиг на шофьори
Общественият транспорт страда от липса на достатъчно шофьори. Това води до пропуснати курсове и невъзможност за пълноценно използване на наличните автобуси. В резултат, разписанията не се спазват, а качеството на услугата се влошава.
5. Неспазване на разписанията
Редовността и предвидимостта са основни изисквания на пътниците. Когато автобусите не пристигат навреме, хората губят доверие в системата и търсят алтернативи – най-често личния автомобил. Това прави транспортната услуга по-малко конкурентоспособна. Нужно е въвеждане на интелигентни системи, които следят движението на превозните средства и помагат за по-добра организация и контрол.
6. Ниска честота на обслужване
Комфортното пътуване изисква автобусите да пристигат на не повече от 10 минути. В Пловдив обаче много линии минават твърде рядко, което удължава чакането и прави пътуването неудобно. Разписанията трябва да бъдат съобразени с пиковите часове – сутрин, вечер, както и с натовареността на различни маршрути.
7. Лошо планирана транспортна схема
Сегашната схема на обществения транспорт не осигурява ефективно обслужване – има дублиране на маршрути, липсват линии, които свързват отдалечени квартали с основни точки за прекачване (т.нар. довеждащи линии). Това не насърчава използването на автобуси и води до още по-голямо използване на лични автомобили.
8. Остаряла и неработеща система за таксуване
Текущата система не позволява гъвкавост при пътуване – няма начин да се използва един билет за няколко прекачвания. Освен това липсва прозрачност и проследяемост на приходите от билети. Автоматите за билети по спирките често не работят. През юли 2023 стартира проектът за въвеждане на електронна билетна система. Целта е въвеждането на нови начини на плащане – мобилни приложения, онлайн portal, безконтактни банкови карти, и автоматично позициониране (AVL) на автобусите, за да се увеличи прозрачността и дисциплината при курсуването. Но в абсолютно всички автобуси билет все още се купува от шофьора или кондуктора.
9. Липса на актуална информация в реално време
Макар че съществуват приложения и сайтове, които показват разписания (напр. Plovdiv Transport, Moovit и др.), те не позволяват пълноценно планиране на маршрут от точка А до точка Б. Освен това, електронните табла на спирките не работят надеждно. Нужна е модерна, автоматизирана система, която да дава точна и актуална информация на пътниците.
10. Остаряла и недобре поддържана инфраструктура
Пътната и транспортната инфраструктура в града също има нужда от обновяване – уличната мрежа, светофарните уредби, липсата на бус-ленти, липса на зарядни станции за електрически автобуси. Таксиметровите стоянки също не функционират добре – не се използват ефективно, а изградените "джобове“ са нефункционални.
11. Амортизиран автопарк
Голяма част от автобусите са остарели, неудобни и замърсяват околната среда. Липсва алтернатива като електробуси или тролейбуси (след закриването на тролейбусния транспорт). Един от възможните варианти за подобрение е използването на съществуващата ж.п. инфраструктура за градска железница.
12. Недостатъчно обслужване за ученици
Учениците и студентите са една от основните групи потребители на градския транспорт. Въпреки това, няма специални маршрути, които да облекчат придвижването им до и от училищата. Пловдив вече е направил стъпка в тази посока със създаването на ново общинско дружество за транспорт, което да осигури по-целенасочени услуги.
През юли 2023 беше представен
План за устойчива градска мобилност (ПУГМ) с визия до 2032 г. В него като цяло се посочват адекватни мерки за справяне с кризата, но все пак е много слаба вероятността скоро да видим европейски вид на обществения транспорт в Пловдив.