От фейсбук странциата на Александър Константинов, бивш заместник-кмет на Пловдив.Пловдив е особен град. Най важното за хората живеещи в него са традициите. Затова на площада си живеят заедно Римският стадион, най голямата действаща джамия Джумая джамия, малко по нагоре православната църква Света Богородица, а на разстояние от 100 метра евангелистка църква и еврейска синагога.
В кой друг град може да има паметник на местния Мунчо - вечния скитник по Главната - Мильо или паметник на Сашо Сладура. В най голямата пешеходна зона в ЕС може да ядете ашуре и кюнефе в сладкарницата на джамията, можете да опитате гръцки пасти на площада пред общината, гръцко Коста кафе и италиански сладолед и кафе.
Вървейки по улиците ще чуете поне 10 различни езика - от турски до английски, а ако отидете в Медицинския университет ще се питате кой е тук български студент. Такъв е бил Пловдив през цялата си история - конгломерат от народи, религии и традиции.
Един най старите живи градове в света е владян от траки, гърци, римляни, българи, турци и все пак е съхранен със своята уникалност. В кой друг град ще видите над 10 църкви в зона от един квадратен километър, както е в резервата Старинен Пловдив.
Част от тази вечна атмосфера е станал и паметника Альоша. За разлика от други паметници той си има първообраз - обикновен руски войник. Отдавна този паметник се е вписал в града, хиляди са ходили до него в деня на сватбата си, хиляди са получили първата целувка на този хълм. Той не е символ на армия, а символ на града, както стотици паметници от османското иго, които грижливо съхраняваме.
Може ли на някой да му мине през ума да съборим Имарет джамия, защото е строена от турски завоевател. Или да премахнем паметника на Филип Македонски, защото той е сринал града, когато го завоювал. Паметниците на Пловдив са неговата история и те трябва да се опазват и съхраняват.