Млад архитект се свърза с Plovdiv24.bg. Константин Димитров разказа, че се е дипломирал през февруари и проектът, по който е избрал да работи, е свързан с Централна гара Пловдив и територията около нея.
"От публикациите в сайта Ви виждам, че темата за Централна гара става все по-актуална. По този повод Ви изпращам проекта си, който представя моята гледна точка за това какво може да бъде бъдещето на гарата", казава той.
Plovdiv24.bg представя идеята на младия човек за бъдещето на гарата, както и неговата рецепта за намиране решение на куп наболели проблеми около нея.
Основният фокус на проекта е преодоляването на физическата бариера, която представлява жп ареалът. Освен физическа, той издига и психологическа преграда, която според мен пречи на естественото развитие на Пловдив на юг.
Предвиденият по общ устройствен план вътрешен ринг от висок клас улици минава от южната страна на жп линиите. Пробивът под гарата също цели подобряването на комуникацията между тези две части на града.
Но тези проекти решават само автомобилната достъпност. Затова в проекта аз наблегнах на пешеходното движение и преодоляването на психологическата бариера.
Проектът се развива на три нива - връзки с града, градоустройствена концепция за територията от Коматевския възел до надлез "Родопи" и предложение за нова приемна сграда на гарата.
Сърцето на града е историческата зона "Филипопол-Тримонциум-Пловдив". Бъдещите намерения говорят за обособяването на зелена зона по протежението на р. Марица. Зоната на Централна гара е също прилежаща на историческата зона.
Целта на проекта е тези три зони да се обособят като едно ядро, което позволява пешеходна му обходимост. Намаляването на автомобили в това ядро се решава чрез множество буферни паркинги разположение по вътрешния ринг от улици и същевременно подобряването на обществения транспорт и пешеходната достъпност в ядрото на града.
В тази връзка логично е превръщането на ул. "Иван Вазов" в естествено продължение на главната улица, която свързва двата градски делителя и дава окончателните граници на централната градска част от север на юг.
Затварянето на ул. "Иван Вазов" за автомобили и прокарването на бул. "Васил Априлов" под гарата обезсмисля наличието на кръгово движение само за бул. "Руски".
Но тъй като колелото на гарата е разпознаваем градски маркер, в проекта то е запазено под формата на плавна пешеходна и велорампа, която отвежда хората от другата страна на железопътните линии, аналогично на мостовете над р. Марица.
Проектът предлага оформянето на нов тип за България квартал, който е основан на принципа на "Транзитно ориентираното развитие". Силно динамичен и гъсто населен квартал, развит около транспортен възел, който е изцяло пешеходен и с гъста велоалейна мрежа.
Богато озеленен и наситен с разнообразни функции - жилищни, офисни, търговски, рекреационни, той позволява на своите обитатели достъп до всичко, от което се нуждаят в минимален радиус, както и пешеходна връзка с градския център.
Заключена между реката и жп ареала е точно тази градска тъкан, която много хора искат да препълнят със съвременни структури.
Аз вярвам, че е дошло времето рамката да бъде отворена и напусната и това е единствената възможност историческият образ на Пловдив, да бъде съхранен, но същевременно да продължи да твори новата история на един космополитен град.
Арх. Мариано Пернигони замисля сградата на гарата като самостоятелна структура, чийто силует е апликиран върху силуета на Родопите. Многобройните опити за добавяне на нови структури завършват с неуспех.
Пробивът и изграждането на южната тангента, психологическата нагласа у пловдивчани за бариера от жп линиите, тенденцията за развитие на Пловдив в южна посока са фактори, които водят до решението да не се разширява настоящата гара чрез апликиране на нови обеми, а да се намери място за нова сграда, която не влиза в конфликт с настоящата. Това място е южната част на жп ареала.
Тук се оформя новият транспортен възел на Пловдив, лежащ на вътрешния транспортен ринг, състоящ се от железопътна гара и обединена автогара от гарите "Юг" и "Родопи". Трите предложени в проекта ринга на вътрешноградска железница се срещат именно в този транспортен възел.
Философията на проекта за сграда на гарата се формира чрез духа на средата. Хаотичното натрупване на структури (стари къщи, обслужващи гарата постройки) в един хомогенен слой дава характера на тази територия.
Самостоятелно обаче тези структури притежават силно подреден образ по фасадите. Ако старата гара е фокусът около който се развива проекта, то редът дефинира образа на новата сграда, а хаосът дефинира пространството, която тя затваря.
От вътрешността на града пътуващите достигат до гарата чрез рампата от ул. "Иван Вазов", която ги отвежда до големия предгаров площад. Тук има и спирка на масовия градски транспорт. Под предгаровия площад е разположен един от буферните паркинги, който има връзка с пробивът от бул. "Васил Априлов".
Фоайето на новата гара е с размерите на старата сграда и именно тя се явява фон на това входно пространство. Вляво от входа е обслужващата зона - търговски обекти, заведения за хранене и др. Чрез ескалатор или асансьор пътниците от фоайето излизат директно в разпределителен ръкав към пероните, които обслужват влаковете на бъдещата скоростна железница, влаковете от националната и регионалната мрежа, както и влаковете на вътрешно градската железница.
Пътниците, които трябва да изчакат влака си, чрез рампа стигат до чакалнята, от която има директна връзка към ръкава на пероните. Чакалнята представлява свободно, светло и въздушно пространство на второ ниво в западната част на сградата.
Тук пътниците сякаш се носят над короните на дърветата от новопроектирания парк, имат директна връзка към коловозите, Джендем тепе и красивите залези над Пловдив.
В източната част е разположен административния блок. LED осветление и специални разсейващи светлината панели правят покрива светещ, което допълнително подсилва чувството за отвореност.
Старата сграда, необезпокоена от нови обеми, остава силует на фона на Родопите. На партера си тя става главна приемна сграда на вътрешноградската железница, а на второ ниво - изискан ресторант.








Livanov
на 18.07.2016 г.
Само едно нещо не виждам в проекта - къде е бариерата която спира всякакъв достъп на пристигащи и заминаващи с багаж и изпращачи ?
Borislav Ivanov 8
на 17.07.2016 г.
Напълно ЗА модернизацията на гарата . Напълно ЗА свързването чрез надземни пешеходни зони както и вело алеи между юг и центъра . Това наистина би прменило потока на хора и би развило много този район (А той има нужда) . Лично според мен това е адски нужно на града тъй като за централна част в града , каквато е гарата , е доста слабо и технологично развита и е буквално мъртва и изхабена зона ... което не е нормално . Да не говорим ,че реализирането на проекта веднага би изтикало доста от неприятните лица, обитаващи района :)
asaf
на 17.07.2016 г.
Забавно... Човекът има вродено желание да се противопоставя на промени от всякакъв калибър. Разбираемо - създава неудобство и несигурност. Затова и не е изненада, че поне половината народ си иска "добрата стара сграда". :) Да, ама града върви напред. След само едно поколение никой няма да помни на коя сграда сме й казвали Тримона и на коя Новотела. Както вече почти никой не знае къде е бил преди нЕкви си 20 години "Камела" (за незнаещите - идва от CAMEL) и какво е това Камео, дето сега е на негово място. Та историяа се повтаря отново и отново. Подобни разбирачи, като половината по-надолу, са се изказвали и навремето за Айфеловата кула, която между другото е паметник на човешкото его и е почти напълно безполезна и непрактична, ако оставим настрана няколкото антени и метео апаратурата най-горе. Днес, обаче, е световно известен символ на града и визитната картичка на Париж, нали...? :)
Galina Bancheva 1
на 17.07.2016 г.
Тотев се чуди къде да усвои малко пари! Както асфалтирани пътища да се асфалтират наново, а др.като Руски да се чудиш от къде да минеш от дупки рџ?„
Ognyan Kandilarov
на 17.07.2016 г.
Кой каза че е необходимо да се сменя облика на гарата? Просто да се възстанови.
Tadey Ivanov
на 17.07.2016 г.
Още една изгъзица !!!!
Дива ирландска пешеходка
на 17.07.2016 г.
Надявам се този проект да стигне до съответните органи и да му бъде оделено нужното внимание. Поздравявам човека,който се е наел да сподели проекта си тук и му пожелавам успех занапред! П.п прави ми впечатление ,че масата народ чете отгоре отгоре...
pest
на 16.07.2016 г.
Това да не ти е Сингапур, бе момче?! Пловдив е най-старият град в Европа! Това привлича туристи, които могат да изхранят не малко бизнеси и частни лица, а и да 'оправят' имиджа на татковината ни. Гарата да си се съхрани и реновира. История+ култура+ традиции. Относно проекта, няма да коментирам, не ми е работа.
Vanya Zidarova 1
на 16.07.2016 г.
Каква гара!? Че то вече няма влакове!
Димитър Шпатов 1
на 16.07.2016 г.
ИМА ЛИ ПРОЕКТ ЗА ИЗТРЕБВАНЕ НА ЦИГАНИТЕ В ТОЗИ РАЙОН?
минавам оттук
на 16.07.2016 г.
Бих искал да видя целия проект на макет, за да си го представя добре и като ситуиране, и като архитектура, и като удобства за хората. Засега виждам, че старата Централна гара се запазва изцяло, но нейните функции преминават към ново и модерно здание, което да бъде издигнато от другата страна на коловозите. Тогава как това ще се съвмести с автогара Родопи? Така само на отделни фрагменти впечатленията ще са силно противоречиви, което се вижда и от коментарите сега.
Dimitar Djongov
на 16.07.2016 г.
По безвкусно и лишено от всякаква практичност нещо не бях виждал, вместо да я направят удобна и уютна предлагат да изхабят един куп пространство за глупости и да ни похарчат милиони, като после се ще се опитат да ни убедят че ние не ги разбираме тези неща това е модерно изкуство.. като пешеходния мост.....
Здравко Павлов
на 16.07.2016 г.
Харесва ми! Обичам модернизацията и иновацията. :)
Moby
на 16.07.2016 г.
Жив аквариум! Лятото няма охлаждане, а зимата стопляне. Но нали е с парите на данъкоплатеца.. И как се чисти това нещо някой идея има ли? И най-вече колко струва. Почистването имам предвид. Гарата си е добре такава, каквато е в момента. За 350.000 град, в който има 500.000 автомобила си е дори в повече.
Graf-Stefan Stefan
на 16.07.2016 г.
СТАРИАТ ОБЛИК НА ГАРАТА Е НАИ ХЪБАВ.
Nicko Vassi 2
на 16.07.2016 г.
Нали щяха да възстановяват облика й от преди 100 години?
Коментарите са на публикуващите ги. Plovdiv24.bg не носи отговорност за съдържанието им!