Интервю за предаването "Цветовете на Пловдив" по Радио "Фокус" с Мария Атанасова, ръководител и създател на първата и единствена група за синхронно пеене и танци с жестов превод "Жестим", която празнува 30 години в Пловдив.

Как започна всичко, г-жо Атанасова?

Ами някъде в 1995 година беше, когато попаднах в Училището за глухи деца в София  "Проф. Дечо Денев“. И там наблюдавах, че децата въпреки че не чуват, са игриви, обичат да се забавляват. Музиката по някакъв начин им създава комфорт, танците също. Въпреки че не я чуват, те по-скоро я усещат по вибрациите, по предаване по пода, с телата си някак я усещат. И направих опит,  направих една групичка за училищни тържества и за забавление на децата. И така полека-лека тази групичка, като срещна публиката, като срещна и чуващата публика, и глухата публика, всички много й се зарадваха. И аз разбрах, че това може да се превърне в едно изкуство, което хем ще забавлява, хем ще възпитава, хем ще дава възможност на хората с увреден слух да влизат в същността на песента, да разбират текста, да усещат чрез хореографията ритъма, да усещат емоцията. Защото както се казва, "Господ взел, Господ дал", те са много красиви в начина си, по който говорят на жестов език и това се превръща нещо като танцова жестомимика – много красиво изкуство бих го нарекла. Защото видях, че много се харесва на хората, всички аплодират.

И когато Тодор Колев ни покани в първото си шоу, а след това и в другото шоу "Как ще ги стигнем американците", просто цялата страна остана доста възхитена: "Ама как така, те не чуват, как могат по този начин да пеят?"

Всичкото това се получава с много труд, с много обучение. И така стигнахме до нашия 30-годишен юбилей. Гостували сме в много държави по различни поводи - за дни на българската култура в Москва, в Канада, на други места. Просто един много разнообразен и красив 30-годишен живот.

И сега по повод този наш юбилей, Агенцията за хората в увреждания, на която много благодарим, ни дави възможност да направим едно турне в България, в четири града, и да представим новия спектакъл, направен специално за този юбилей, който се нарича "Когато ръцете говорят". Много замислящо заглавие – какво ли могат да кажат ръцете?

Те могат да кажат всичко, особено когато е изпълнено художествено, с много емоция, с много чувство от страна на изпълнителя. А те го могат, те могат. Не всички разбира се, всеки има различен талант в себе си. Но през тези години работа те добиха и голям опит, и на сцената са просто прекрасни.

Това са младежи, нали така?

Да, тогава бяха деца, тогава бяха 20-на годишни деца, сега са вече мъже, жени, имат си семейства.

А това е една и съща група, с която тръгнахте в началото? Приемате ли нови членове, подновява ли се състава?

Трябва да ви кажа, новите членове не могат да се впишат за тази група. Правим отделно с по-малки деца вече, които ще наследят тази група, така да се каже. Но да се впишат в тази група не могат, защото дългият опит е необходим, за да се стигне до днешното ниво на тази група. Нарекохме я "Жестим", защото е от жест и мимика. Всъщност какво правим ние? Пеем с жест и мимика, и най-вече с чувство. Сигурно и вие сте ни гледали, много концерти сме направили.

Видяла съм ви, да. Но ми е много интересно как работите с тях, как ги учите на всичко това?

Трудно. Много трудно. Още когато бяха малки, аз ги запознавах с нотния език: при нормално пеене изразът е такъв, при високи тонове изразът става такъв, при ниски тонове, опитвали сме ги. Хващам им ръцете, давам ритъм по тях, по раменете. Досег, съвсем близък контакт – заедно се хващаме, заедно пеем. Разбирате ли, просто те трябва да усетят вибрацията на песента. Точно така, вибрацията, за да могат да я запомнят и аз после от първия ред с леки подавания на жестовете и ритмиката, те го приемат и пресъздават на сцената много, много органично.

Вие сте учителка по български език, а се занимавате с музика. Правите възможно музиката да стигне до тези хора. Това наистина е много, много сложно и много трудно за вас, може би?

Аз самата през целият си живот съм работила на културния фронт. Самата аз съм била изпълнителка и вокална, и театрална. Минала съм през много школи. Работила съм с много чуващи деца.

И когато в 90-те години попаднах в училището за глухи, за мене всичко беше много непонятно. Но полека-лека намерих език с тях.

Работили сте с много известни артисти, певци, като Йорданка Христова, Васил Найденов и други? Те ли ви търсят, вие ли ги търсите? Как се случва това?

Обикновено аз ги търся. Даже в концерта "Когато ръцете говорят" имаме доста интервюта техни, в които споделят за работата си с "Жестим", но никой не ми е отказал, право да ви кажа.

Първо почнахме с Етиен Леви, който ми даде целият си репертоар да го използвам, защото ние пеем върху неговия глас. По същия начин и г-жа Христова, по същия начин и  Марги Хранова. Сега продължаваме и с Петя Буюклиева, и с всичките, всичките. Просто имаме едно Сдружение за свободни артисти, режисьори, продуценти, изпълнители, и  заедно с тях правим концерти из цяла България, като всяка песен е придружена от жестов превод.

Виждам, че сте имали участия и концерти извън страната?

Точно така, много, аз казах. В Торонто бяхме и то заедно с Космическите гласове – едно време така се казваха, сега е хор "Ваня Монева", с диригент Ваня Монева. Там изпълнявахме съвместно песни. Много впечатлихме и българи, и чужденци, които бяха на тези празнични дни на българската култура. В Москва също. В Полша сме били, във Франция имаме награда – първа награда "Светът на тишината" Неизброими са. Просто доста свят видяхме и светът ни видя.

Т.е. вие показвате, че няма граници за изкуството. Когато човек иска да постигне нещо, той го прави, независимо какво може по-добре.

Да, независимо какво му липсва, но разбира се трябва да има и малко божия намеса. Малко талант. И доброто желание да се развива този талант, защото това е жесток труд, наистина.

Вашите хора имат ли някаква реализация по този път? Някъде учат ли след това, завършват ли нещо?

Ами те завършиха НАТФИЗ. В 2008 година завършихме. Да, и тогава създадохме театър "Мим-Арт" от същите хора, плюс още други, и с театъра правим театрални постанови, които са озвучени – или на запис, или на живо в момента на играта на глухите актьори на сцената от първият ред има чуващи актьори, които дублират гласовете им.

Страхотно е всичко това! Пожелавам ви успех! И честит юбилей!