Лазар Радков: Националните ни герои стоят като градински джуджета в сянка на монументите на окупационната армия

Откъде туй желание у българите все да поставяме някоя чужда държава над нас? Нормално ли е най-големите и най-високи паметници в най-големите ни градове да са не на нашите си български герои, а на чужда армия?? Това написа в личния си Фейсбук профил Лазар Радков от "Капачки за бъдеще“. Публикуваме останалата част от текста му без редакторска намеса:

"Ама историята трябва да се помни!"

"Ама червената армия ни е освободила!"

Ами нека си промним историята и кой кого е освободил.

Армията на царска Русия побеждава в Руско-Труската война 1878 г и това води до повявата на България отново на географската карта.

Паметникът на връх Шипка пази паметта на падналите руси, украинсци, финландци, естонци и т.н. и много българия в тази война.

Какво прави Съветската армия в Бългрия 1944 г?

Обявява война на България на 05.09.1944 г. И то въпреки че Цар Борис многогратно отказва на Хитлер да изпрати дори един български войник на източния фронт срещу Русия. Отказ, който според някои спекулации му е коствал живота. Въпреки че България нито за момент не е късала дипломтическите си отношения с Русия по време на Вторта световна война.

"Трябва да се помнят жертвите, които Русия е дали, за да освободи България от фашистите!"

Първо, срещу съветската армия на територията на България е воювал НИКОЙ. Немски части на територията на страната по онова време почти няма. Единствените жертви, които съветската армия дава на наша земя, са 42 войници, които се натравят с метилов спирт, след като разстрелват пазача на цистерните, който се опитвал да ги предупреди, че спиртът на става за пиене.

В следващия момент българската армия се присъединява към антихитлеристката коалиция и води битки срещу войските на Третия райх, изтласквайки ги от Македония, Сърбия, Унгария та чак и от Австрия. Бойни действия, при които животът си дават 35 000 българи.

Къде е паметникът на тези паднали тридесети пет хиляди наши сънародници?

Защо паметниците на националните ни герои стоят като градински джуджета в сянката на извисяващите се монументи на една окупационна армия?

Дали пък паметника на Съветската армия в София, тези на Альоша в Пловдив и Бургас и прочее символи на СССР не са построени да ни напомнят ежедневно кой е шефът?

Не си правя грам илюзии - напълно нормално е всякакви империи да опитват да наложат влиянието и интересите си тук.

Само дето не трябва да забравяме, че никога няма да се превърнем във велика и влиятелна държава, в която хората не да бягат, а да са натискат да живеят, докато поставяме други държави над от нашата и други армии по-високо от националните ни герои.

Това е".