Икономист: Очаква се ръст на реалните заплати, след като България влезе в еврозоната

Ускоряването на растежа на работните заплати би бил най-стабилният и статистически значим ефект от присъединяването на България към еврозоната през 2026 година, ако се следва опита на страни, които вече са приели еврото. Това посочи проф. д-р Виктор Йоцов от Института за икономически изследвания (ИИИ) към Българската академия на науките (БАН) по време на дискусия, съобщават от институцията.

Той отбеляза обаче, че за да се запази конкурентоспособността на икономиката ни, бъдещето нарастване на заплащането трябва да се поддържа в съответствие с производителността на труда. Според Йоцов, ако изоставането на производителността не се навакса, това може да доведе до първоначална инфлация, подкопаваща реалния ръст на работните заплати.

Проф. Йоцов анализира пазара на труда в 11 страни от Централна и Източна Европа, 6 от които са част от еврозоната. Той посочи, че голяма част от положителните тенденции след 2000 г., сред които - нарастващо равнище на заетост, спадаща безработица, по-високи заплати и по-висока производителност, се дължат преди всичко на интеграцията в Европейския съюз, а не толкова на приемането на еврото от държавите в еврозоната.  В този смисъл, не смяната на валутата, а структурните реформи, инвестициите в човешки капитал и достъпът до единния пазар на ЕС са основните двигатели на конвергенцията, посочи икономистът от БАН.

Очакваният недостиг на работна сила и нарастващото заплащане ще доведат до увеличаване на инвестициите в автоматизация, дигитализация и нови технологии като начин за компенсиране на дефицита на кадри, посочи тя. След което добави, че въвеждането на еврото в България също ще има въздействие. Очаква се това да има положителни ефекти, сред които - по-нисък валутен риск, по-добър достъп до финансиране, по-ниски лихвени проценти и по-лесна интеграция с европейските пазари.