Паметникът на Съветската армия в Пловдив, известен с гальовното име Альоша, отново възбуди обществените страсти в града на тепетата. Само в един ден стана известно, че двама общински съветници от ДСБ, от групата на ПП-ДБ, са внесли предложение монументът да бъде демонтиран. Часове по-късно архитект Костадин Палазов от групата съветници на "БСП за България" изрази категорична позиция против деструктурирането.
Много се говори за паметника, а дали не сме забравили важни неща, свързани с него? Нека си припомним:
Паметникът "Альоша“ е единственият известен персонифициран паметник в Европа, свързан с Втората световна война.
Паметникът на Съветската армия (известен с името Альоша) е гранитна статуя с височина 10,5 м, издигаща се на върха на втория по височина хълм в Пловдив – Бунарджика.
Това е най-известният съветски паметник в България, макар че подобни са издигнати и в много други селища през периода от 1944 до 1989 г. Изобразява изправен съветски войник, държащ картечен пистолет "Шпагин“ с цевта надолу. На постамента е поставена петолъчка, а надпис под нея гласи "Слава на непобедимата съветска армия освободителка“. Има и каменни барелефи от северната и от южната страна.
Издигнат е през 1954 – 1957 г. от архитектите Борис Марков, Петър Цветков, Николай Марангозов, скулпторите Васил Радославов, Георги Коцев, Иван Топалов, Александър Занков и каменоделците Сашо Спасов, Вълчо Кадийски, Григор Михов.
Прототип на статуята е войникът от Трети украински фронт Алексей Иванович Скурлатов (1922 – 2013), жител на Република Алтай. Той е бил свързочник по време на Втората световна война. През 1944 г. докато Скурлатов работил по възстановяване на телефонната линия София – Пловдив, е направена снимка, използвана по-късно от скулпторите за изработка на фигурата на войника.
Факт е, че в един момент паметникът става толкова известен, че всички жители на Пловдив започват да наричат целия хълм на неговото име – Альоша. Интересно е също, че и в други български градове, когато паметникът представлява сам войн, монументите са наричани Альоша, по подобие на пловдивския.
История
През 1948 година е решено в Пловдив да се изгради паметник на Съветската армия. За скулптор е избран Васил Радославов.
Десетметровата гранитна скулптура е открита на 5 ноември 1957 г.
През 2007 г. по случай отбелязването на 50-годишнината от откриването на паметника в Пловдив пристига прототипът на паметника – руският войник Алексей Иванович Скурлатов. Също така на 5 ноември 2007 г. в Балабановата къща е валидирана марка със стилизирано изображение на паметника.
Альоша носи своя гранитен шинел няколко десетилетия, а въздухът в Пловдив не е особено чист и поради това върху гранита са отложени доста сажди и сивочерни окиси. Тогава (през 2007 г.) паметникът е подложен на основно почистване и светва в бяло. Около монумента е изградено скеле, което предизвиква недоволство сред пловдивчани, защото почистванете струва пари, а бюджетът на общината и държавата по това време не са в особено цветущо състояние.
След 10 ноември 1989 г. са правени няколко опита за премахване на паметника, но те остават безуспешни.
На 21 септември 2013 г. на паметника е поставен дълъг червен плащ и черна кърпа на лицето.
На 3 ноември 2013 г. паметникът осъмва с надпис "Тотев вън“, като автори на това дело се водят "Пловдив без цензура“.
Днес често се вихрят дискусии дали гранитният съветски войник трябва да е един от символите на Европейската столица на културата. Мненията са буквално на двата полюса.
Градски кудоши и легенди
Оказва се, че пловдивският фолклор е неизчерпаем.
През 1985 г. местни зевзеци сътворяват цяла притча защо Альоша гледа наляво. Не защото на изток е Русия и СССР, не защото е лявополитически ориентиран, а защото се заглежда по мацката от Паметника на Съединението. Този монумент е открит същата година, по случай 100 години от Съединението на Източна Румелия с Княжество България.
Шегаджиите измислят различни шантави идеи. Например, през 2019 година, когато град Пловдив е Европейска столица на културата, екипът Мисирков / Богданов изработва близалки във формата на паметника на Альоша. Удоволствието струва 4.40 лв. и се предлага в жълт, зелен и червен цвят. По една или друга причина най-търсен е червеният.
Според градските легенди, които най-вероятно имат известна доза достоверност, за строежа на паметника на Альоша е използван гранит от най-малкия пловдивски хълм - Марково тепе.
Върху главата на Альоша са монтирани гръмоотводи, защото това е втората по височина точка в града и със сигурност там често падат мълнии. Гранитът едва ли ще повреди от някой и друг гръм, но все пак няма 100-процентова сигурност. Зевзеци се кудошат, че идеологически няма да се възприеме никак добре, ако някоя пролетна или лятна сутрин главата на Альоша се окаже обгорена от няколко страни.
Извън всякакви шеги и закачки, от височината на върха, 234 м.н.в., се открива чудесна 360-градусова панорамна гледка не само към Пловдив. Виждат се Родопите на юг, а при хубаво време - Средна гора и дори Стара планина.