Ако в един цирк няма тези три най-важни групи участници - то какво тогава може да се види там?! Същият въпрос без отговор може да се зададе и за тазгодишния есенен Пловдивски панаир.
Според тълковния речник едно от значенията на думата панаир е преносно: "Шумно място с много хора". За случващото се в момента в града под тепетата това определение всъщност е толкова преносно, че чак не е вярно. Като очевидец през първите два дни трябва да призная, че се образува 15-минутна шумотевица, но само от сюрията, която припкаше около министъра на икономиката при неговата бърза обиколка при откриването. За съжаление това не бяха посетители, а местни журналисти, тук-там някой кореспондент на вестник и няколко слагачи, които искаха задължително да влезнат в кадър и охраната на самия министър.
Едно нещо не мога да отрека - панаирът наистина е технически. Защото преди време, в силните години, въпреки названието на мероприятието, пред палатите в дъното беше изложбена площ на "Гащи и Чорапи" ООД. Сега видях само една шарена сергия от този тип, а палати с двуцифрени номера почти не се виждат - или са обрасли с растителност, или пък са прикрити с паравани. Точно както са преградени и само няколко палати, в които изобщо се случва нещо. Аз, освен журналист, съм бил и изложител през годините, когато от това имаше някакъв смисъл. Почти винаги най-тясна се явяваше 3-та палата, в която традиционно са автомобилните принадлежности, части, аксесоари, масла и гаражно оборудване. През последните години с паравани площта постепенно се намаляваше, но сега наистина се стреснах. Не съм сигурен коя половина е по-голяма - преградената или работещата. "Пътеките" между невзрачната бройка щандове бяха по-широки от повечето пловдивски булеварди. Просто влязох в палата и ... излязох.
Всъщност, ако на панаира не са автомобилните фирми, макар и в доста намален състав, не съм сигурен, че бройката на посетителите ще се измерва в хиляди, по-вероятно е да остане при стотиците. Имам предвид не за ден, а за целия панаир.
Та така - добре е, че коли някакви има, че даже и премиери. Впечатление за първи път направи Renault Clio Grandtour с повечето обем и място за багаж. Със същата идея може да се похвали и Skoda Rapid Spaceback, въпреки че това за мен не е чиста комби версия, а повече ми напомня хубав хечбек. Кралският трон бе зает от новия Range Rover Sport, а близо до него, пак на щанда на Мото Пфое, страшничко гледаше Ford Fiesta ST. За първи път у нас е показано и новото Peugeot 308. Виждат се и някои впечатляващи обновявания, които официално се водят фейслифт, но всъщност това са си почти нови играчи - Nissan Note и Hyundai Ix35. Бих искал да ви разкажа и за предложенията от Opel, Chevrolet, Honda, VW или Seat... Не че няма какво да покажат, но просто са решили, че не е необходимо да хвърлят сума пари на вятъра. От премиум марките има плахо участие, например Infiniti са там с интересни модели. Но BMW и Audi ги няма, като осиротял изглежда панаирът и с липсата на един от традиционните участници, който от десетки години по дългогодишен договор заемаше винаги едни и същи площи. Става дума за представителството на Mercedes, Mitsubishi и Jeep.
Така тъжно изглеждат нещата на Пловдивския есенен технически панаир тази година. А догодина ще е още по-зле. Почти никаква реклама на мероприятието не съм видял, чул или прочел. Работата с администрацията е трудна и бавна. От години се надявам като журналист да дойде момента да пусна акредитацията си и да получа бадж онлайн, както се случва дори на повечето изложения в централна Африка. Вместо тази моя мечта да се сбъдне, разбрах, че вече няма дори Пресцентър - просто една колежка, самостоятелен войн, се опитва да смогне на телефонни обаждания, факсове, имейли и запитвания.
Но няма как да се справи сама. Твърдо и упорито, въпреки кризата, трудностите и безхаберното отношение към участници и посетители, управата на панаира не сваля цените за изложители. Вместо това аз дори бих предложил за следващата година да бъде осигурено на автомобилните фирми едва ли не безплатно участие, защото ако не са те, е възможно тихо и полека Панаирът да бъде погълнат от мътните води на Марица, без никой да разбере и дори да усети.