Единственият кмет в историята на Пловдив, който отказва да получава заплата за своята работа, e Христо Г. Данов

Малко българи са оказали такова голямо влияние върху образованието и просветата на българския народ. Христо Г. Данов е един тях.

Той е заемал поста кмет на Пловдив от 2 ноември 1896 до 13 април 1899 г.

По време на този мандат той отказваше да получава заплата, а когато общината настоява за компенсация, средствата биват пренасочени към построяването на пансион за сираци.

Под негово управление е изработен първият градоустройствен план за Пловдив, създаден от чеха-архитект Йосиф Шнитер.

Организира и започва масово залесяване на хълмовете "Бунарджика“ и "Сахат тепе“, създавайки зелени зони и паркове, които и до днес са част от облика на града. Също така подкрепя създаването на градски музей – за запазване на археологически и етнографски паметници.

Създава комисия за наименуване на улиците на български, както и въвежда строги правила за контрол над увеселителни заведения, които се изместват, ако не отговарят на стандартите.

Постига стабилизиране на общинския бюджет, преодолявайки значителния финансов дефицит, който Пловдив е преживявал преди това.

Подпомага и откриването на театър и нова обществена баня.

Данов живее скромно, не използва властта си за лична изгода. Работи с прозрачност – съобщава публично решенията си, държи отчет пред гражданите.

Привлича в управлението млади, образовани и прогресивни личности, за да предадат знания и ценности.

Чрез градоустройство, озеленяване и контролирани регулации Данов трансформира града в по-модерен, европейски ориентиран център.

Базата на градския план, парковете и институциите, създадени тогава, продължават да формират облика и духа на днешния Пловдив. Христо Г. Данов оставя трайно и позитивно въздействие върху Пловдив, съчетавайки видими инфраструктурни промени с високи морални принципи.  

Данов е наричан  "баща на българското книгоиздаване“ и останал в българската история като една от най-великите фигури в културната история на България.

Той е не просто издател, а визионер, който разбира, че културата е основата на свободата, държавността и морала. Без неговата работа, възраждането на българския дух и съзнание би било по-бавно и по-болезнено.

В Пловдив днес има: награда "Христо Г. Данов“ – за принос в духовната култура; къща-музей – на Сахат тепе, посветена на живота и делото му, а улица, училище и площад носят неговото име.