Антоний Велики е роден около 251 г. след Христа в Египет в семейството на заможни и благочестиви родители. Светецът прекарва 20 години при пълно усамотение в една изоставена постройка в пустинята. При Антоний идват болни и страдащи хора, с които беседва с часове. Антоний Велики е имал дар за чудотворство и прозорливост. Той е успял да убеди много езичници да приемат християнството. Починал е на 105 години на 17 януари 356 г., погребан е на тайно място. По-късно мощите му са открити и тържествено пренесени във Виена. В народната обредна практика Антон и Атанас (чества се следващия ден) са двама братя, ковачи, които първи изобретили ковашките клещи. За това са обявени за покровители на ковачи, железари, ножари, налбанти (които подкопават коне), точилари и др. Освен като покровител на ковачите и налбантите, св. Антоний Велики се приема и като патрон на кошничарите. Има географски свидетелства, че той изкарвал прехраната и чрез ръчна работа, като плетял от палмови клони кошници, които разменял за хляб. В същото време бил и лечител, прогонвал болестите. Според народните вярвания Антоновден е един от лошите, тежки празници: на този ден светецът гони лудостта, но често не успява да я хване и се сърди.
Денят е определен за предпазване от болести: жените не бива да предат, да плетат, да варят боб или леща, за да не разсърдят чумата, шарката или синята пъпка. Специално омесени за празника содени питки, намазани с петмез (маджун) се раздават на близки и съседи за здраве, а една от тях се оставя на тавана за „белята, за лелята", т.е. за чумата.
Именници са Антон /старо римско родово име,означаващо "безценен/ , Андон, Тончо, Донко, Дончо, Антония, Андония, Тонка, Дона и други.