Арх. Петко Прокопиев за презастрояването на Пловдив: Духът е излязъл от бутилката

Plovdiv24.bg ви среща с арх. Петко Прокопиев, главен архитект на район "Тракия", за да поговорим за презастрояването. Твърди, че живеем в революционно време, когато "духът е излязъл от бутилката" и частната инициатива е взела връх. Допуснали са се много грешки, продали са се общински имоти и на тяхно място са се появили мега гиганти. Архитектите са тези, които трябва да се опитват да регулират процесите, които стават. За това, обаче, се иска много кураж, но и местно съпротивление, което да отстоява малко по-различни позиции. 

В момента в Пловдив има 100% застрояване, при правила и норми, които казват 30% задължително да е озеленяване, от които една трета истински дървета, а не кипариси. Правилата и нормите, които се заобикалят са виновни за презастрояването. И главните виновници в целия този процес са архитектите като общност, казва Прокопиев. Масата архитекти носят негативите и споделят вината на една малка част от тях, които си позволяват компромиси с правилата.

Според арх. Прокопиев вдигането на таксите за строителство няма да промени ситуацията. Всички тези мега комплекси и паркове са построени законно, чрез заобикаляне на правилата и подписани разрешения за строеж. Затова споделя тази вина и му е много обидно, че нищо не може да се промени. 

Мега строежите навсякъде в града се подписват от общинската администрация, а не от районните кметства, уточнява арх. Прокопиев. 

Най-безумният проект за него е "Тракия сити парк", който израства пред очите му, в близост до офиса му. 100% застроен имот от 30 декара. Подземният гараж е едно ниво под земята и едно ниво над Земята, върху него има 14, 16, 18-етажни корпуси. Това си е цял квартал, от който в един момент сутрин ще излязат още 1600 автомобила и ще се влеят в трафика на "Тракия" и Пловдив, а след обяд отново, за да се приберат.

Четете още в интервюто ни с арх. Петко Прокопиев:

Вие имате доста голям опит, повечето от времето Ви е минало в район "Тракия". Тракия е град в града, така че винаги има какво да се научи, да се почерпи от Вашия опит. Все по-често сме свидетели на протести по различни райони в града. Хората казват, че не им стига въздуха, че бетонът им го отнема. И протестират естествено. В "Тракия" също има доста нови строежи, никнат като гъби, цели комплекси даже. Но пък и търсенето не спира, независимо от цените. А строителите, съответно, бързат. 

И в момента, като че ли "Тракия" е доста предпочитан район. Така ли е наистина?

Да, така е, най-малкото заради инфраструктура, удобните връзки към другите части на града. Всъщност, в "Тракия" съм от 1992-ра година. Явих се на конкурс, тогава предизвикателството за мен като млад архитект беше голямо да видя нещата и от другата страна. Запознат съм с историята от първата ексиза, създадена по френски модел. Тя била измислена за население от 50 000 души. А в момента със сигурност са 60 000, но никой не може да каже дори колко са, защото много хора обитават "Тракия" без регистрация.

Огромна е разликата между "Тракия" тогава и това, което виждаме днес. Много ще ми коства да кажа, че е за добро това, което виждаме днес. Защото в тези времена духът излезе от бутилката и частната инициатива взе връх, превес. И според мен се допуснаха много грешки в това революционно време. Какво имам предвид? Продадоха се общински имоти, предназначени за училища, за детски градини, дом за деца и юноши "Мария Луиза" имаше имот, парцел с отреждане за социални дейности. На негово място се построиха пързалките на "Акваленд", после се премахнаха. И сега там се строят поредните кооперации. Въобще, частната инициатива и инвеститора диктува какво да се случва в Пловдив? Нашата намеса като архитекти, малко ще преувелича, ако кажа, е никаква. 

Но може да бъде сериозно и да опитаме не да контролираме, да регулираме за добро тези процеси, които стават. Но за това се иска и много кураж, както и местно съпротивление, което да отстоява малко по-различни позиции. 

Вие казахте в началото, че "Тракия" е предпочитана заради инфраструктурата. Наистина, когато съм търсила жилище, това всички брокери го отбелязват. 

Да. Тук е най-добрата инфраструктура. Но виждаме, че при 100% застрояване, с подземни нива на един имот от 30 декара, повърхностите води от дъждовете в тия междублокови пространства, в естествен терен, там водата попива. Всичко това се събира от подземното застрояване и се вкарва в канализацията. 

В проливни дъждове съществуващата канализация не може да поеме дебитите на тези води. Канализацията става напорна, има блокове в терените на които избива канализация. Водата не стига до пети и шести етаж. И постоянно идват жалби, оплаквания при нас, защото ние сме лицето на държавата. За съжаление нищо не може да направим и това е много неприятно.

Аз се питам обаче, какво правят хората, които си купуват жилища в райони, където няма никаква инфраструктура. И защо строителите не съобразяват цените с това, което предлагат, с инфраструктурата? Защо няма регулиране на този процес? Как си го обяснявате? Каква е причината?

Ами, мъдрият български народ е казал приказката за баниците. Строителят има интерес от едно място да изцеди максималното. Както би казал Мечо Пух "колкото повече, толкова повече". Идва строителят в някои райони, прави един ултра, мегакомплекс, подигравателно слага парк, грин форест, нещо такова, табела, светеща.  Новодомците са доволни, че на прилична цена са купили двустаен апартамент за 50 квадратни метра, тристаен за 60. Това е голям майсторлък от архитекта, предизвикателство. Признавам си, аз не съм правил такива. И няма да правя. Така  строителят разпродава всичко. 

Минава време, идват новодомците, кичат климатици, пердета и изведнъж се усещат, че улицата, която им е обещана, я няма. Но кой им е обещал улица? Това не е работа на строителя. Общината може ли да върви след частната инициатива и да прави улиците, защото няколко субекта искат да направят 20-30 хиляди квадратни метра жилищна площ. Няма как да стане. Но пък цените са по-ниски, примамливи и с ограничени възможности. Купувачите стискат зъби, след това излизат и правят стачки, защото няма път. Ами да бяхте дошли на друго място. В "Тракия", на двойна цена, щеше да има път. Е, в един момент ще ви свърши водата, но това е друга тема. Какво може да спре този дисбаланс? Много често се употребява понятието презастрояване. Като специалист ще ви кажа, че това е жаргон, няма такава думичка. Правилното в случая е да говорим за застрояване, което е регламентирано в ЗУП, правила и норми. Презастрояването винаги е свързано с отклонения от правила и норми, които са допустими по тези правила.

И споделям, миналата седмица имаше една среща на тази тема на ландшафтните архитекти, които бяха направили много интересно проучване. В баланса на зелената система, при 20 случайно избрани значими обекти, се оказва, че компромисно липсват 70-80 декара, колкото парковете в "Тракия" зелени площи. Всеки един обект, тук е 5, там 8, 12, за да се осигури паркирането, което също е задължително и се предлага като цена. Най-лесният компромис е да направим подземен гараж, проектанта, прави на проекта още някаква зелена площ. На една педя пръст и трева няма да расте, защото тя е скъпа като поддръжка. И след една, две, три, пет години всичко става паркиране. Компромиси се правят постоянно. Има много примери, градът е пълен. 

Кадастралната карта, ако се отвори, човек дори да не е специалист, в момента на всяко място, където се види голямо жълто петно, това значи 100% застрояване. При правила и норми, които казват 30% задължително да е озеленяване, от които една трета истински дървета, а не кипариси.

Може ли това нещо да се регулира с вдигане на таксите за строителство? И ако има райониране, да кажем?

Не, не може. Нещо подобно прочетох от г-н Темелков. Може, но това по никакъв начин няма да помогне. На една цена 1500 евро, примерно, това, че таксата на строителя ще стане 10 евро, това няма да помогне, какъв процент е това? По-скоро правилата и нормите, които си позволяваме да заобикаляме са виновни. Аз съм споделял, че главните виновници в този целия процес сме ние, архитектите като общност. И масата архитекти носим негативите и споделяме вина на една много малка част от нас, така както е и при адвокати, лекари, съдии.

Но не само архитектите. Не трябва ли да има и някаква регулация от страна на общината?

Ами, какво значи общината и регулация? Архитектите правят подробни устройстения планове. Екип от архитекти в общината и експертен съвет ги приемат тези планове. Тези планове са факти, които създават и определят устройстените параметри. Има едно много важно понятие – "кинт" /коефициент на интензивност/. Инвеститорите много се радват този "кинт" да е колкото се може по-голямо число. Защото "кинт" е свързано с "кинти". Колкото повече, толкова повече. Да кажем, по действащ план, един хубав "кинт" е 2,5 до 3,5 за определени зони в Пловдив, това е факт. Това са правилата. Но виждаме проекти, които са реализирани и одобрени в отклонение от тези правила. Архитектът прави проекта, отива в надзорна фирма, където колеги, други архитекти казват "проектът е о кей". Отиват в общината, минава през експертен съвет. И накрая през главен архитект, който и да е той. Окончателният акт, индивидуалният акт, е разрешението за строеж, подписано от кмета. Всички тези мега комплекси и паркове са построени законно, по този начин. Затова споделям тази вина. И ми е много обидно, че нищо не може да се промени. 

А, може ли Пловдив да почерпи опит от други европейски градове в това отношение? Как го правят там? За Виена се говори, че е добре регулирано.

Вече светът е наш, отворено е, пътуваме, където си искаме. Оставам с впечатлението, че там, в истинската Европа, малко повече се спазват правилата. Сестра ми живее в Норвегия, там има правила. На никой не му минава през ума да направи нещо по-различно, или да опитва някакви лични контакти със зависещи хора. Просто това нещо е абсурдно. Да гледаме този пример!

Казвате, че зонална диференциация няма да помогне да се подобри процеса?

Не, 8, 10, 12, 15 евро нищо няма да промени. Частният интерес надделява над обществения. Колкото и да е срамно да си го признаем, така е. 

А някакъв публичен регистър по райони за капацитета на всеки район, такова нещо би могло ли да се въведе и да се спазва, евентуално?

Строителите изпълняват проекти, които са разрешени от общината, от администрацията. Строителите не ги интересуват тези регистри. В основата на всеки проект действа строителен план с параметри.  Колкото по-висок "кинт", толкова по-добре. ВИК дават разрешителни за вода и канал, ако има, електромрежата все още позволява, има капацитет, проектантите правят проекти, проектът се реализира, всички са доволни. 

Също така и за парко местата, това е много голям проблем казахте, но какво реално може да се направи още?

Аз мога да споделя в "Тракия" какво опитваме да правим. Първото нещо е да спазваме правилата. По правило, по закон, едно жилище трябва да има едно парко място. Практиката показва, че най-малката гарсониера се обитава от двама, семейство с две коли. Дори да има едно парко място, другата кола влиза наоколо, или по улиците, или в зелени площи, които не са зелени, защото са паркинги. Паркирането е проблем, разбира се. Отделно Пловдив е обект на интервенция. Градът е пълен с хора от Смолян, Хасково, Кърджали. Те идват които идват тук, за да работят. Факт са задръстванията и унищожените площи, повредената инфраструктура. 

Какво правим в Тракия? Имаме проект за етажен паркинг. В момента проучваме още два-три терена, които са предвидени в устройстените планове от едно време за етажни паркинги. Но тук се иска малко и лична култура. Защото всеки един обитател с торбите от Лидъл, едва ли ще си паркира колата на втори етаж в този паркинг и ще върви пет минути пеша. По-лесно е някъде да намери градинката пред блока. Същите тези хора след това казват, че тротоарите са разбити, че няма къде да мине майка с количка, или възрастен с увреждане. 

И всичко пак опира до манталитета ни. Вие като архитект, с какво не бихте направили компромис?

Първо с професионалния си опит. И поради тези причини, три пъти се явявах на конкурси, два пъти напусках. Интересно беше в Асеновград, четири години бях там.  Напуснах по собствено искане.  С кмета, доктор Грудев, работихме много добре. И за пръв път главен архитект напуска с почести, имам плакет. 

Никога не бих направил компромис, по-скоро бих се махнал, ако пред мен се постави някакъв въпрос, който има логичен отговор, че няма как да стане.

По отношение на разрешенията за строеж? 

Не бих издал разрешение за строеж, с отклонение от правила и норми. Но тук държа да уточня, че мега-строежите, големите проекти са в общината. Аз мога да издам разрешение за строеж за пететажна сграда. И в "Тракия" няма такива. Ние се занимаваме с павилиони и сергии.

Бихте ли се кандидатирали за главен архитект на Пловдив?

Тук има нещо много интересно. Кметът може да бъде човек с всяка специалист. Главният архитект може да бъде само архитект. И един парадокс. Виждам по времето на господин Димитров като кмет на "Тракия" подписани заповеди от архитект Желязкова, която е упълномощена от него да бъде кмет за определен период от време. Само че господин Димитров не може да подпише разрешението за строеж, защото не е архитект. Правомощията на главния архитект са съизмерими и по-големи от тези на кмета в някои насоки, както и отговорностите. 

Да ви попитам, какво ви се иска още да направите за този район?

В рамките на нашите правомощия, колкото и да ни се иска, не можем да направим чудеса. Опитваме се да не допускаме да става по-лошо. Да възстановяваме зелени площи. Сега почваме да правим улични паркинги, които са предвидени, но не са реализирани, защото така или иначе автомобилите са по улиците и трябва да ги вкараме в тези паркинги. Да ги спрем да влизат в зелените площи. Това, ако успеем, е достатъчно като районна администрация.

Тук показахте едно табло, нещо интересно за района? Какво е това?

Да, това можеше да бъде центърът на Тракия. Зелено, красиво, с изкуствено езеро. На това място сега виждаме един мега строеж, реализиран до половина. Прогнозното население е около 7-8 хиляди души още. Мисля, че никога няма да напълнят капацитета си тези мега структури. На отдавна въведени блокове в експлоатация по прозорците още стоят лепенките на дограмата. Тук -там свети прозорец. Защото, ако това нещо се напълни като капацитет, тогава наистина ще бъде нещо страшно. 

Да, така е! За математическата гимназия нещо да ни кажете, както и за пътя до нея? 

Присъствах на четвъртата копка. Внукът ми е в Математическа гимназия, в 8-ми клас и ме пита дали ще се дипломира в новата гимназия. Не му казах, защото аз обещавам нещо, което зависи от мен. 

Подсигурен е първият етап засега откъм финанси. Но там има проблеми с пътя.

Трябва да го има и пътя. Там има един парадокс. Ако от центъра или от другите части на града трябва да закарвам детето си в новата Математическа гимназия, от тук по бул. "Санкт Петербург" ще трябва доста да обикалям и да се върна обратно пак по този път. 

Сега, като гледате Цар-Симеоновата градина, как се чувствате? Тя е по ваш проект. 

Цар-Симеоновата градина, да! Непрекъснато бях там. Имаше много реакции. Но мисля, че се случи нещо добро. Сега много се радваме на една наболяла тема.

Връщаме арката на Димчо Павлов, която беше махната в оня проект. До един месец трябва да се появи на новото място. Мисля, че е добро място, привлича пловдивчани. Езерото ще се появи върху мултимедия. Ще се прожектира върху водна завеса. Да го видим какво ще бъде! 

Накрая да се върнем на проблема със застрояването в Пловдив! Като че ли не се вижда обнадеждаващо решение засега?

Нека пак да се върнем на професионалната отговорност. Всеки от нас, какъвто и да е, има някаква определена граница, до която може да действа, когато идват проекти. В Асеновград съм одобрил хиляди проекти. Върнал съм 30-40. Винаги актовете на главния архитект са писмени. Издаваш разрешение за строеж, носиш отговорност за това. Издаваш отказ, този отказ може да бъде обжалван в съда, ако не са съгласни и смятат, че си злоупотребил. И нито един отказ мой не влезе в съда. Така че този праг на професионална отговорност е много важен. Важно е всеки до къде би си позволил да направи компромис. В момента в който направиш още една крачка повече и става лошо. А изкушенията са големи!