Месечен наем от 830 лева плаща концесионерът на Пешеходния мост в Пловдив, установи чрез справка в общинските архиви репортер на
Plovdiv24.bg. Покритата през 90-те години метална конструкция е проектирана от Марчо Минев и Димитър Куманов и заради червено-белите цветове, използвани за декорация отвън и разположението на прозорците, започва да се нарича от пловдивчани "влакът“. Тя замества старият дървен мост на Пловдив, строен да понесе товара от 50 спрели отгоре му танка. Строителството му започва в началото на 1982 г. източно от падналия през 1971 г. Стар мост.
Мостът свързва улица "Райко Даскалов“ от южния бряг и улица "Брезовска“ от северния бряг при Новотел Пловдив. Пуснат е в експлоатация през 1986 г., като официално е наименуван "Съединение“, но малко хора знаят това име сега.
Предназначен е главно за движение на пешеходци и за прокарване на топлопровод с 2 тръби по 1000 мм диаметър. Бил е предвиден за движение на автомобили при аварийни случаи.
Днес обаче едва ли има по-грозна гледка в най-стария жив град в Европа, която да е в унисон с историята му и със съвременността му. Още по-лошо - мостът е превърнат в търговска зона с над 60 магазинчета по него. Цяло предизвикателство е да преминеш през "аквариума" и да продължиш към луксозния парк хотел в близост, в едната посока, или към централната градска част, в другата посока.
Но да си дойдем на думата. Грозното съоръжение, което дразни всички с вида си, е дадено на концесия и тя едва ли ще бъде променена чак до 2035 година, с годишна вноска от само 10 000 лева. Концесионерът е "Търговски център – Марица" ЕООД с едноличен собственик на капитала Българска банка за развитие (ББР).
През 1994 година за първи път се провежда търг за правото на ползване на Пешеходния мост, по времето на тогавашния кмет Гарабед Томасян. Търгът печели посочената фирма и се възлага ползването на обекта срещу задължението да се изгради изцяло търговска зона. Но 6 години така и не стигат да се построят магазините.
През 2000 г., по времето вече на кмета д-р Иван Чомаков, Общинският съвет взима ново решение, с което сключва нов концесионен договор за още 25 години със същия концесионер, в който той се задължава да построи търговските обекти.
На всички е ясно, че община Пловдив няма как да променя нещо по моста по–рано от тази година.
Междувременно, миналата година
кметът на район "Централен" Георги Стаменов прави две срещи с концесионера ББР, на които им предлага да се съгласят общината да изкупи концесията. Лично той смята, че този обект задължително трябва да бъде общинска собственост, защото с едно правилно управление ще генерира финансови приходи за община Пловдив. И съответно, дава много възможности за града. Мостът разполага с 3600 кв.м търговски площи. Сметката е проста и може да се види какви приходи може да се генерират от общината от пазарен наем на търговски площи в бяла зона, каквато е посочената.
Но предложението на Стаменов така и не се приема от общинското ръководство, или може би се отлага. За архитектурата на съоръжението въобще не може и дума да става на този етап от развитието на града, смята Стаменов.
Въпреки всичко, общината коректно дори актуализира стойността на договора за концесията, като я намалява на две през 2020 г., за периода 13.03.2020 г. до 13.05.2020г., така както постъпва с останалите собственици на търговски обекти в Пловдив, във връзка с пандемията. По този начин за всичкото това време концесионерът плаща по 300 лева месечно за търговската площ.
Но кой всъщност стои зад концесионера на Пешеходния мост в Пловдив? Това е небезизвестният в миналото пловдивски бизнесмен Дениз Бареков. С името му са свързани 35 фирми, в които той участва като едноличен собственик. Неофициално се твърди, че е далечен роднина на журналиста Николай Бареков.
Името на Дениз Бареков нашумява през 2015 година покрай проверки от Националната агенция по приходите на българи, чиито имена се появяват в "Досиетата от Панама". Бареков е сред имената, свързани с документите на офшорния скандал "Панамските документи", като директор на една от цитираните фирми там.