11 азбукари сричат зад решетките
"А", "бъ", "въ", "нъ", "къ"... А, да, имаше "гъ", "дъ", "е", "жъ"... Така изрежда звуковете от азбуката Иван Юруков от Столипиново. 28-годишният ром е един от 11-те затворници, които с голям мерак се записали в ограмотителния курс през май.
"Азбуката я знам цялата. Трудно ми е да я кажа подред и я карам малко мешено. Ама вече буква не пропускам. Бройката им е 30, мога и да ги пиша", горд е той. Заедно с него над буквара сричат общо 11 мъже с различни присъди - повечето рецидивисти, всички от ромски произход на възраст между 22 и 40 г. Записали се 12, но един отпаднал, защото заминал за трудово-поправителното общежитие в Смолян, за да може да работи. Друг прекъснал заради заболяване на крака, но преди дни отново се включил в уроците.
Курсът по начално ограмотяване е 10-ият, който се провежда от няколко години в пловдивския затвор. От миналата година той се организира по споразумение между Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" и Бюрото по труда. Тогава завършили 2 групи. Часовете се водят от началната учителка от ОУ "Найден Геров" Лушка Узунова, която специализирала в ограмотяване на възрастни.
8 учебни часа по 45 минути на затворниците се признават за 8 астрономически часа, т.е. за 1 работен ден. Казват им "кръстчета". А 2 работни дни са равни на 3 от присъдата, обясни началникът по социалната дейност Запрян Илиев. Всеки ден от 8,30 часа записалите се в курса карат по 6 часа. Междучасията са съобразени с режима в затвора за храна и почивка, в голямото пушат и се разхождат на двора.
"Пишат им се отсъствия. Присъствената книга всеки ден се носи в ТРЗ. Ако безпричинно някой се самоотлъчва, може да не му се зачете нищо, дори и да е идвал почти редовно", каза Илиев.
Не посещаваме курса, за да минава по-бързо присъдата, а наистина имаме желание. Поне да е от полза престоят ни зад решетките, уверяват "първолаците". Като излязат от час, останалите ги карат да им показват какво са научили. Имат по-друго самочувствие вече, забелязват надзирателите.
"Ходил съм на училище в първи клас и малко от втори - един ден отида, три ме няма. И нищо не помнех до курса - нито букви, нито цифри. Благодарен съм на госпожа Узунова", каза Иван Юруков. Влязъл в затвора на 10 август 2008 г. Спипали го дрогиран в детска градина в Столипиново, имал 12 дози хероин. Осъдили го на 4 години и 11 месеца. Това е 5-ата му присъда. Лежал е и над 2 г. за кражба на акумулатори от автомобили.
На "съучениците" най-трудно им е с буквите. С цифрите обаче повечето от тях нямат проблеми. "Броя по турски, така ги смятам - умножавам, деля. Мисля ги като пари. 5 лева и 5 лева прави 10 лева. По турски "беш" значи "пет", по цигански е "синни". Ей така, като видя банкнотите - играя си с тях. На тетрадка е малко по-различно, но също свиквам", обясни Иван. На турски той умножава, дели и брои до милион. На български в момента курсистите събират и изваждат до 20.
Към цифрите е по-големият им интерес, особено като ги мислят в левове и евро, каза преподавателката. База за математическите им умения били опитът в пазарлъците по улиците на Столипиново, Шекер махала и Аджисана. Мъжете почти не знаели български, понаучили го в затвора при многобройните си отсядания зад решетките.
За пръв път на чин седнал тази пролет и 25-годишният Минчо Петров. Той е един от най-любознателните и напредващи курсисти, каза за него Узунова. Вече сричам, пиша по малко, смятам. Все е берекет, доволен е осъденият на 1,9 г. пловдивчанин. Спипали го с бутилка ракия, която задигнал от бензиностанция. Остават му още 8 месеца. Преди това лежал 3 г. за 5 грама хероин. Живее с момиче на семейни начала, имат син на 3 г. "Като порасне, ще го пращам задължително на училище. Иначе ето какво става с нас! Докато му дойде време да тръгне в първи клас, аз ще мога да чета и да пиша за отличен 6", убеден е Минчо.
Трудно ни е, защото не сме деца. Като малък повече ум имаш, сега е трудно. На 40-годишния Димитър му е адска мъка, коментира "съученикът" му Иван. Преподавателката Лушка Узунова се изприщила, докато научи най-възрастния да пише ченгелче. А Минчо, който заедно с още 4-ма започнал от нулата, сега рисува буквите. Той демонстрира наученото, окръгляйки с химикала правилно "е". След това си написва трите имена. На турски мъжете също не могат да четат, а само говорят.
"Коя е тази буква?", показва "ю" учителката Узунова.
"Е, как - на фамилията ми", веднага я разпознава Иван Юруков. А тази е буквата "ъгъл", гордо сочи той знака на ер голям.
Опитната педагожка Лушка Узунова ги кара асоциативно да запомнят знаците за отделните звукове на речта. Съветва възпитаниците си да ги свързват с имена на приятели, любими. "По-трудно им е зрително да възприемат буквата като знак", обясни тя.
В момента най-напредналите сричат и свързват 6-те гласни с различни съгласни. Пишат под диктовка и 3-буквени думи.
Някои напредват по-бързо, други мъчно, но то е като в училище, каза Узунова.
"Искам първо Корана на български да прочета", амбицира се Минчо. Той е циганин, но изповядва исляма, независимо че майка му е християнка. Иван Юруков пък е ром и ходи на църква. С огорчение споделя, че усетил неграмотността като пречка чак след третата си присъда. "В затвора помага да си учен. Преди в джиесема не можех да въведа нито едно име, помнех всички номера наизуст. В магазина гледам 5 вида салам, пита ме продавачката от кой искам. И аз не разчитам етикетите и соча с пръст като първобитен човек. Сега вече ме е срам от това", смущава се Юруков. Той е убеден, че е пропуснал много шансове. "Пред очите ми са били обявите за работа във вестниците и аз не съм им обръщал внимание. Сигурно е можело да не съм тук", разсъждава младежът, който е ерген. Досега в затвора се е занимавал с всякаква обща работа. Няма конкретни планове за професия. "Искам да се науча да чета и да пиша. Имаме библиотека тук, по-лесно ще минава времето, от него поне имаме достатъчно", усмихва се той. Преди курса завиждал на останалите, които четат вестници, книги. "А аз гледах само картинките и снимките. Има филми с надписи, а не можем да четем. Гадаем какво става, а уж гледаме екрана. Лоша работа е да си неграмотен, слепец си отвсякъде!", осъзнал е Юруков.
Според преподавателката обаче в курса имало и мъже, които се били записали с единствената цел да печелят "кръстчета" за намаляване на присъдата. "В затвора всички са дейни хора - акълът все за нещо щрака, мислят схеми, кроят планове. Но лошото е, че това е все в една посока, негативна", смята Узунова. Учебният процес вървял по-трудничко заради възрастта им. Но пък дисциплината била образцова. "Не се разсейват, имаме достатъчно почивки, работим по одобрена от Бюрото по труда програма", каза учителката. В паузите затворниците споделяли с нея за проблемите си, семействата. "Чувстваме я като майка", единодушни са мъжете. "Не са обикновени първолаци. Задават въпроси, интересуват се. На любознателните давам допълнителни задачи", хвали ги Узунова. За четене тя им подбира текстове от различни учебници, дори от "Човек и природа" за 4-и клас.
На 29 септември обаче удостоверения ще вземат само онези, които покрият финалния тест, одобрен от Бюрото по труда. Обемният му материал включва от синоними и съществителни, до деление на 2- и 3-цифрени числа. От предмета "Човек и природа" първолаците трябва да се ориентират в темата на даден текст и да му поставят заглавие. Работим доста по него в часовете. Накрая дори и да не могат да четат гладко, всеки трябва да сричкува, каза Узунова.
Източник: в. "24 часа"