Причини за земетресения в Източна Турция и граничния район Турция-Сирия

Румяна Главчева, експерт-сеизмолог, дописен член на БАНИ, дългогодишен ръководител на секция "Сеизмология" в Геофизичен институт (дн. НИГГГ-БАН)

Северно Анадолската разломна система и Източно Анадолската разломна система са границите, по които се извършва придвижване към запад на Турция спрямо Евразийската плоча. Северно Анадолската разломна система “среща" Източно Анадолската разломна зона източно от Ерзинджан (приблизителни координати 39о с.ш., 41ои.д.).

Източно Анадолската разломна система се проследява на югозапад до Адана и Източно Средиземно море. Много точни GPS измервания показват хлъзгане със скорост до 8 милиметра в годината в района на Източно Анадолската разломна система. Тази разломна система от векове проявява сеизмогенна активност – по нея са се зараждали много катастрофални и силни (с магнитуд по-голям от 7) земетресения. След 1900 година, обаче, Източно Анадолската разломна система е в относително “мълчание".

Източно Анадолската разломна система продължава на югоизток от Източна Турция в разломната система Мъртво море до залива Акаба между Арабия и Африка. Тези разломи също са създавали множество силни земетресения (с магнитуд по-голям от 7) в минали времена, тъй като по тях се извършват движения между Арабска и Африканска плочи; придвижванията там са със скорост до 8-10 милиметра в година.

Тук следват два примера на някогашни земетресения, преживяни от селищата сега атакувани от трусовете в Югоизточна Турция.

През август 1822 година катастрофално земетресение се случва в пространството, където се срещат разломната зона Мъртво море и Източно Анадолския разлом. Усетено по територията между Черно море и Газа, включително на островите Кипър и Родос, то е последвано от разрушителни афтершокове до март 1824 г. Съвременно становище относно броят на човешки жертви от година и половина продължилата серия трусове е между 30 и 60 хиляди души. Учени извличат от тогавашна документация, че основното земетресение от 13 август 1822 е погубило живота на близо 20 хиляди души.

Сред селищата, разрушени от земетресенията през 1822-1824 гг, са Газиантеп (тогава Айнтаб) до Антакия (център на вилает Хатай) и Алепо. Оценявайки въздействията на днешните земетресения в Източна Турция, не можем да пренебрегваме и минали земетръсни въздействия върху вековни строежи, като старините в Алепо.

На 2 март 1893 г. (локалното време е след полунощ на 3 март) в Югоизточен Анадол става разрушително земетресение. Епицентърът е южно от днешна Малатия, огнището е плитко и

свързано с Източно Анадолската разломна система, магнитудът 7.2. Афтершоковете с максимална сила са в продължение на 10 дни, през които се срутват сгради, вече повредени от основния удар. Разрушителни последици има на територия с размери 220 на 120 километра. Над 2000 е числото на убитите според документацията от края на 19 век.

В град Малатия (30 хил.ж. по онова време) земетресението причинява повреди в 47 джамии (едва ли всички са обновени качествено след събитието), 3 църкви, 9 училища (мюсюлмански и християнски), казармите и две телеграфни станции; невъзстановимо увредени са били ханът, затвор, общинската сграда. Напълно разрушени са били 5100 от 7000 къщи, две джамии, една църква и училище в планинските села на провинция Малатия. Повреди е имало в Газиантеп и Елбистан. В Алепо земетресението не е усетено.

Никога не трябва да се гледа с пренебрежение на резултати от преживяни бедствия.