Майка и дъщеря от американския щат Кентъки отказаха оферти на обща стойност над 26 милиона долара за семейната си ферма, която попада в границите на мащабен проект за изграждане на център за данни. Решението на двете жени привлече сериозно обществено внимание, тъй като илюстрира глобалния сблъсък между традиционното земеделие и мащабната инфраструктура, необходима за развитието на изкуствения интелект.
Параметри на финансовите предложения
82-годишната Айда Хъдълстън и нейната дъщеря Делсия Беър притежават земеделски земи в окръг Мейсън, разположени в непосредствена близост до град Мейсвил. Според информация от местни медии, инвеститорите са предложили по 60 000 долара на акър за притежаваните от Хъдълстън 71 акра. В същото време към Беър е отправено предложение от по 48 000 долара на акър за нейната ферма, която се простира на 463 акра. Изчислена прецизно, общата стойност на финансовите предложения надхвърля сумата от 26 милиона долара. Реакцията на по-възрастната собственичка обаче остава категорична. "Не искам парите ви. Не ми трябват“, заявява Хъдълстън в интервю пред телевизионния канал LEX18.
Мащаб на технологичния проект
Зад казуса на двете жени стои сериозен инвестиционен интерес, тъй като местните власти разглеждат проект за технологичен център, който предвижда обединяването на 28 имота с обща площ от близо 2080 акра земя. Търсенето на подобни огромни терени е продиктувано от специфичните изисквания на центровете за данни, които се нуждаят от големи пространства, сериозен достъп до източници на електроенергия и специфични възможности за постоянно охлаждане на мощното компютърно оборудване. Това е една от по-слабо коментираните последици от бума на технологиите, тъй като зад работата на чатботовете, генеративните модели и облачните услуги стоят реални физически съоръжения, консумиращи огромни ресурси. По официални данни на Министерството на енергетиката на САЩ, центровете за данни са потребили около 4,4% от общата електроенергия в страната през 2023 г., а прогнозите сочат, че техният дял може да нарасне до нива между 6,7% и 12% до 2028 г. Именно поради тази причина инвеститорите са готови да плащат изключително високи суми за подходящи парцели.
Опасения на местната общност и екологичен ефект
От другата страна на икономическия спор стоят сериозните притеснения на местните жители в региона. Сред най-често поставяните въпроси от общността са потенциалното претоварване на съществуващата електропреносна мрежа, изразходването на местните водни ресурси, интензивната строителна дейност и дългосрочният ефект върху околната среда. Според официалната документация по проекта, бъдещият център за данни е проектиран да използва модерна система за охлаждане в затворен цикъл, която не изисква вода за охлаждане при нормален режим на работа. Това технологично решение обаче не е успокоило напълно местните жители, които настояват за пълна яснота относно дългосрочните ефекти от навлизането на бизнеса в района. Казусът се развива и на фона на по-широка негативна тенденция в САЩ, където според данните от преброяването на земеделието, в периода между 2017 и 2022 г. страната е загубила над 20 милиона акра земеделска земя, пише money.bg.
Към настоящия момент остава неясно дали мащабният технологичен проект в окръг Мейсън ще бъде изцяло реализиран и дали инвеститорите ще намерят начин да придобият всички набелязани терени. Възникналият спор обаче поставя на преден план въпрос, който ще става все по-актуален през следващото десетилетие: каква е реалната цена на една ферма, когато купувачът няма намерение да отглежда храна, а иска да захранва изкуствен интелект. За семейство Хъдълстън отговорът на този етап е напълно ясен — 26 милиона долара не са достатъчна цена, за да се разделят със земята си.
