Навършват се 567 години от събитието, което променя света завинаги

Падането на Константинопол през 1453 г. е всъщност успешно нападение и превземане от османците на столицата. Това е една от най-пагубните трагедии в човешката история. Константинопол дотогава е център на Православието.

Една от първопричините обаче, за да се стигне до този край е фактът, че по това време империята е в икономическа криза, резервът и е тотално изчерпан за битки срещу племена и държави, които непрестанно й нанасят набези.

Още отпреди обсадата и падането на града, султанът построява на Босфора две крепости - Румели Хисар и Анадолу Хисар, които осигурявали турски контрол върху него. По този начин поставя под контрол транспортните връзки между Черно, Мраморно, Егейско и Средиземно море.

И така след първоначална подготовка, на 5 април 1453 година, турците започват обсадата на Константинопол. Тогава на власт във Византия управлява Константин XI Палеолог. Той успява да събере едва 9 000 войници, срещу 160 000 души колосална турска армия.

На 7 април османските войни се разполагат по цялата дължина на стените на Константинопол. Султанът с еничарите разполага шатрата си срещу градската порта "Св. Роман", известна още като Военната порта "Св. Роман" .

Последната атака започва в нощта на 28 срещу 29 май 1453 г. Когато биват отбити за втори път, османският пълководец Мехмед пуска еничарите в атака.

Деорганизация в защитата на града се получава, когато генуезецът Джустиниани Лонго, главен помощник на императора в отбраната получава сериозна рана и напуска поста си. Императорът се сражава и сам, но враговете завладяват подземните ходове на крепостта – така наречения Ксилопорт.

Константинопол не бил единна крепост, а е имал отделни укрепени квартали. Една част от тях, виждайки че централната част е превзета, доброволно се предали. Другите са превзети насилствено и градът пада. Императора умира в боя.

Започват грабежи и убийства, над 60 000 души са взети в плен. Османският обичай бил султана да даде на хората си 3 дни за плячкосване на града. Той взел решение тук да премести своята столица. На 30 май 1453 година султан Мехмед II заповядал да направят централната катедрала в града – църквата Света София, в джамия.