Разходите за един отработен час в Германия са достигнали средно 45 евро през изминалата година, което нарежда страната сред държавите с най-скъпа работна ръка в Европейския съюз. Въпреки че германските нива са с близо 30% над средните за съюза, най-динамично увеличение на разходите за труд през 2025 година се наблюдава в Източна Европа, като България бележи най-висок ръст от 13,1%.
Средната стойност на труда в ЕС за изминалата година е била 34,90 евро на час, като Германия запазва мястото си в челната група на държавите с най-високи разходи в производството и услугите.
Статистиката показва значителни разлики в цената на труда в рамките на общността през 2025 година:
Най-високи разходи: Люксембург (56,80 евро), Дания (51,70 евро), Нидерландия (47,90 евро) и Австрия (46,30 евро).
Най-ниски разходи: България остава на последно място с 12,00 евро на час, следвана от Румъния (13,60 евро) и Унгария (15,20 евро).
Интересен акцент е, че докато абсолютната стойност в Германия е висока, нейният годишен ръст от 3,6% е по-нисък от средния за ЕС (4,1%). В същото време България оглавява класацията по поскъпване на работната ръка с ръст от 13,1%, изпреварвайки Хърватия (11,6%) и Полша (10,5%). На другия полюс е Франция с минимално увеличение от 2%, а в Малта разходите дори бележат лек спад.
В средносрочен план от 2020 година насам цената на труда в германската икономика се е увеличила с над една пета (+22,3%), като най-осезаем е скокът в сектора на хотелиерството и ресторантьорството – цели 30%. Според експерта Улрике Щайн от Института за макроикономика и изследване на конюнктурата, конкурентоспособността на страната остава стабилна, тъй като съотношението спрямо средните нива за ЕС не се е променило съществено за последните пет години.
Въпреки призивите на бизнеса за реформи, пазарът на труда във Федералната република е изправен пред сериозни предизвикателства. Световните кризи и блокирането на Ормузкия проток заради конфликта в Близкия изток водят до високи цени на енергията, което в комбинация с високите трудови разходи води до ситуация, в която броят на закриваните работни места изпреварва този на новооткритите, пише DW.