"Експлозивен" дълг застрашава Европа: МВФ предупреди за 130% от БВП до 2040 г.
Международният валутен фонд отправи остро предупреждение към финансовите министри на Европейския съюз, траекторията на държавния дълг на блока може да стане "експлозивна" и да навреди на икономиката, ако не бъдат предприети спешни мерки срещу нарастващия фискален натиск. Според документ на Фонда, представен в събота на неформална среща в Никозия, при непроменена политика дългът на средностатистическата европейска държава ще достигне 130% от брутния вътрешен продукт до 2040 г., приблизително двойно повече спрямо днешното равнище.
Посланието е недвусмислено, бездействието вече не е опция.
Ако не бъдат предприети мерки, държавният дълг ще поеме по неустойчив път
Към тревогата се присъедини и Европейската сметна палата, която също заяви пред министрите, че бездействието не е вариант, и подчерта необходимостта от фискална консолидация. Като решение Фондът предлага комбинация от структурни и фискални реформи, фискална консолидация и по-противоречивото съвместно вземане на заеми, идея, която дълбоко разделя блока, пише Politico.
Какво стои зад предупреждението
МВФ предупреждава, че през следващите 15 години правителствата в ЕС ще бъдат изправени пред чувствително нарастване на разходите в три ключови направления, отбрана, енергетика и пенсии. Към тях се добавя и демографският натиск: застаряването на населението свива работната сила и същевременно увеличава задълженията към пенсионните и здравните системи.
Според Фонда стратегията, на която много държави са разчитали досега, е изчерпана.
Подходът на "преживяване от ден за ден", който много държави са възприели досега, достига своите граници, и по-стратегическа реакция изглежда крайно необходима, за да се отговори на нарастващия натиск върху разходите
С други думи, отлагането на трудните решения само увеличава цената им.
Какво предлага МВФ
Документът очертава широк пакет от мерки. Фондът призовава държавите от ЕС да стимулират труда и наемането на работа в рамките на 27-членния блок, да опростят насочването на спестяванията на гражданите към инвестиции, да задълбочат интеграцията на енергийните пазари и да изпълняват проекти, устойчиви на климатичните промени. От помощ биха били и пенсионни реформи, както и по-висока възраст за пенсиониране, мярка, която почти навсякъде се сблъсква със силен обществен отпор.
Наред с реформите за повече растеж, МВФ настоява и за по-добра дисциплина при харченето. Идеята е публичните пари да се насочват по-целенасочено към инвестиции, които повишават производителността, вместо да поддържат текущи разходи.
Спорът за съвместния дълг
Най-чувствителната препоръка засяга съвместното вземане на заеми. МВФ смята, че ЕС следва да постигне съгласие, че иновациите, енергетиката и отбраната са обществени блага и трябва да се финансират именно чрез споделен дълг. Тук обаче блокът остава в безизходица.
Линията на разделение е ясна. Държави като Испания, Италия, Гърция и Франция са категорично "за" споделянето на дълга, което би отключило допълнителни средства. Други, водени от Германия, се противопоставят остро, опасявайки се, че поемат отговорност за чужди задължения. Именно този спор блокира едно от най-обсъжданите решения за европейските финанси.
"Не е абстрактен проблем" е позицията на Брюксел
Тонът на Европейската комисия беше също толкова тревожен.
Изправени сме пред нови и постоянни нужди от разходи
"В същото време наличното фискално пространство вече е ограничено, нивата на дълга са високи, а застаряването на населението допълнително утежнява предизвикателството."
Домбровскис подчерта, че проблемът е напълно конкретен. "Това не е абстрактен проблем. Това е много конкретно и неотложно политическо предизвикателство, пред което сме изправени. Накратко, решението е повече растеж и по-добро харчене", каза той. Еврокомисарят добави, че съвместното вземане на заеми всъщност вече е реалност, именно по този начин са финансирани проектите за укрепване на отбранителните способности на ЕС и заемът в подкрепа на Украйна.