През лятото на 2013 г. един млад анализатор от американската Агенция за национална сигурност публикува хиляди документи на ЦРУ. Изтичането на информация към журналисти от големи издания като The Guardian и Washington post стартира вълна от разследващи статии, които промениха начинът, по който света гледа на американските шпиони.
Седем години по-късно Едуард Сноудън живее под защитата на правителството на Владимир Путин в Русия. Това е неочаквано, дори и за човека, който публикува някои от най-добре пазените тайни на САЩ.
Агентът, който разкри скандалните методи за следене на граждани на държави по целия свят от американските служби, заяви в онлайн видео интервю, че здравната криза ще доведе до дългосрочни последици за свободата на гражданите, които ще останат и много след овладяването на пандемията.
В интервюто, заснето за Копенхагенския фестивал на документалните филми, Сноудън изразява тревога, че държавите ще посегнат към редица методи за ограничаване на свободите и събиране на лични данни:
"Това би могло в бъдеще да включва например данни за пулс и сърдечен ритъм, извличани от фитнес тракерите и умните часовници. И пет години след като пандемията е преборена, те може все още да се събират, а свързването им с други данни - например за това, което гледаме в интернет - може да показва кога сърдечният ритъм се усилва и изпитваме определени емоции. Приемането на сегашните мерки могат да доведат до ситуация, в която след няколко години правителствените разузнавателни агенции ще могат да следят емоционалното състояние на гражданите си."
"И светът ни ежедневно се движи точно в тази посока, защото позволяваме на паниката да контролира всичките ни решения. Ние дори не мислим за реалните последици от ограничаването на нашите права."
"Извънредните ситуации се простират дълго време и властите се чувстват удобно с новите си възможности. Започват да ги харесват. Коронавирусът преминава, международният тероризъм вече не е толкова важен и тогава властите започват да намират нови причини да запазят правомощията, които са предоставили за себе си. Започват разговори, като: защо трябва да изоставим това, нека да го узаконим по-добре в нов регулаторен акт. И виждаме, че правят точно това - във всички страни. Това изобщо не е някаква американска черта. В световен мащаб се налага култура на "сигурност на всяка цена". Видите ли: ако има дори и най-малък риск, трябва да го намалим до възможно най-ниското ниво и това трябва да се направи на всяка цена", завършва Сноудън.