Докато светът следеше с трепет блокадата на Ормузкия проток, Китай тихо постави 352-метрова плаваща бариера на входа на рифа Скарборо в Южнокитайско море, показа проучване на репортер на Plovdiv24.bg. Сателитни снимки разкриват кораби и бариерата, инсталирана на 10 и 11 април. Ако двете морски блокади се задълбочат едновременно, светът - включително България - може да се окаже пред безпрецедентен удар върху веригите на доставки и потребителските цени.
Какво е рифът Скарборо и защо е стратегически
Скарборо е триъгълна верига от рифове и скали с централна лагуна в източната част на Южнокитайско море, на около 220 километра западно от филипинския остров Лусон. Не е остров, а традиционно богат риболовен район и стратегически морски ориентир с изключително важно значение за международното корабоплаване.
Въпреки конкурентните претенции, суверенитетът над рифа никога не е бил официално установен. Китай го контролира на практика от 2012 г., след като принуди филипински кораби да се оттеглят при директна конфронтация. Постоянният арбитражен съд в Хага постанови през 2016 г., че китайската блокада на района нарушава международното право, тъй като той е традиционно риболовно място за редица страни, включително Китай, Филипините и Виетнам. Пекин отказа да признае решението.
352 метра бариера — сателитите не лъжат
Сателитни снимки, направени на 10 и 11 април, показват четири риболовни кораба, закотвени в прохода към рифа, плаваща бариера, опъната напречно, и китайски военноморски или брегови охранителен кораб в непосредствена близост. Говорителят на филипинската брегова охрана Джей Тарриела потвърди, че китайската страна е инсталирала 352-метровата плаваща бариера именно на 10 и 11 април. Десет китайски кораба на брегова охрана са засечени при рифа между 5 и 12 април.
Действията на Китай надхвърлят рутинния тормоз и преминават към по-директни ограничения на достъпа. Те отразяват по-широк модел - Пекин използва тактики в "сивата зона", за да утвърди оперативен контрол над оспорвани води, оставайки под прага на въоръжен конфликт.
Моментът е избран внимателно
Дипломати заявяват, че военните учения в района и по-широките напрежения се наблюдават внимателно на фона на опасенията, че Китай може да се възползва от усещането, че САЩ са погълнати от иранския конфликт и усилията за отваряне на Ормузкия проток.
Геополитическият анализатор проф. Клеменс Фишер описва картината директно: "Докато светът с трепет наблюдава Ормузкия проток, Китай - на около 3700 морски мили оттам - също започва да установява морска блокада."
Една трета от световния морски трафик минава оттам
Южнокитайско море пренася около една трета от целия световен морски товарен трафик. То е особено критично за Китай, Тайван, Япония и Южна Корея, всички разчитащи на Малакския проток, свързващ Южнокитайско море с Индийския океан. Стоките, преминаващи оттам годишно, се оценяват на 3,3 трилиона долара.
Три четвърти от стоките, влизащи в Европа от външни партньори, идват по море. Електроника, текстил, машини, соларни панели, компоненти за автомобили — огромна част от тях са произведени в Азия и достигат до Европа именно през Южнокитайско море.
Какво означава това за България
България внася стоки от Китай на стойност над 5,6 милиарда долара годишно — електроника, облекло, машини и потребителски стоки, пристигащи предимно през пристанището в Констанца. Почти целият този товаропоток минава именно през Южнокитайско море.
При задълбочаване на блокадата застрахователните премии за корабите ще скочат първи - след тях идват транспортните разходи, а накрая крайните цени за потребителите. Проф. Фишер е категоричен: "Само тази несигурност може да доведе до повишаване на застрахователните премии, нарастване на транспортните разходи и поскъпване на много стоки."
Към момента България вече усеща поскъпване на горивата заради Ормузкия проток. Ако към това се добави и ескалация в Южнокитайско море, натискът върху цените ще дойде едновременно от два различни края на света.
