Легендарният актьор Васил Михайлов направи емоционално завръщане на театралната сцена. Той влезе в ролята на Дон Жуан в спектакъла "Завещанието на целомъдрения женкар" от Анатолий Крим. Режисьор на постановката е проф. Ивайло Христов, а премиерното представление се изигра пред препълнена зала в Театъра на Българската армия.

Емоционален поклон и признание

Големият български артист бе посрещнат и изпратен с продължителни аплодисменти на крака. Вълнуващ момент бе появата на неговите внук и внучка, които излязоха на сцената, за да го поздравят. Целият актьорски състав се поклони пред публиката, а Михайлов бе отрупан с десетки букети в знак на дълбока признателност и почит от страна на своите почитатели, информира NOVA.

От шлосер в Стара Загора до Стената на славата

Васил Михайлов е роден на 6 април 1938 г. в Стара Загора в семейство на бежанци от тракийското село Мараш. Преди да се посвети изцяло на изкуството, той работи като шлосер-матричар в завод в родния си град.

Стената на славата пред "Театър 199"
Стената на славата пред "Театър 199"

Пътят му към голямата сцена започва във ВИТИЗ "Кръстьо Сарафов". Още преди да се дипломира през 1964 г. в класа на проф. Желчо Мандаджиев, той е забелязан от режисьора Леон Даниел и получава покана да играе във Военния театър. След кратък период по разпределение в Драматичния театър в Хасково, където заема и поста директор, Михайлов се завръща в София. Той остава неизменна част от трупата на Театъра на Българската армия и до днес.

Една забележителна кариера

През богатия си творчески път актьорът изиграва десетки емблематични роли. Освен на военната сцена, той оставя своя отпечатък и в "Театър 199", където неговите пана могат да бъдат видени на Стената на славата. Най-голяма и всенародна популярност обаче му носи незабравимото превъплъщение в образа на Петко Войвода в легендарния телевизионен сериал "Капитан Петко войвода".

Спомням си няколко от ролите, които съм направил. Така е в изкуството – много неща вършиш, но в малко си се докоснал до майсторството и си отишъл "оттатък". Но зрителите казват къде си майстор и къде не. Имал съм няколко случая, в които зрителят ме е заливал с такава любов към персонажа, който играя, че аз даже се плашех. Има десетина роли, които са на паметниците из България. Много от тези личности нямат документални снимки и паметниците им приличат повече на мен,
разказва Васил Михайлов с усмивка.