Белащинският манастир „Св. Георги Победоносец" е действащ девически манастир над село Белащица и на 12 километра южно от Пловдив. Манастирът е обявен за паметник на културата и представлява комлекс от църква, параклис и жилищни и стопански сгради. Църквата е еднокорабна, едноабсидна, с вътрешен и открит притвор, безкуполна и без стенописи, построена през 1838 година. Под открития притвор е аязмото, което е останало още от основаването на манастира и се смята за чудотворно. На двора се намира каменна чешма, построена през 1831 година. Манастирът е изграден през 1020 година от византийския военачалник Никифор Скифи - управител на Филипополис. Останки от двореца-крепост на Никифор Скифи има южно от селото. Близо до своята крепост Никифор Скифи съградил манастира и го посветил на Свети Георги Победоносец. Манастирът е опустошен от османците при нашествието им на Балканския полуостров през 1364 година и възобновен през 18 век. Опожарен е отново през 1878 г. при последните сражения през Руско-турската война, когато последната отбранителна линия на отстъпващата османска армия е по линията Куклен - Брестник - Белащица. След Освобождението манастирът е възстановен, но остава под ведомството на Цариградската патриаршия до 1906 година.
В местността "Чинарите" расте най-дебелото дърво в България - чинар /явор/ на повече от 1300 години с обиколка на ствола 15 метра, както и няколко други стари и дебели чинари. На неговото величие и растящата до дънера му изящна "калина" е посветен шедьовъра на живеещия по това време в Белащица Пенчо Славеков -"Неразделни" /"Стройна се калина вие на брега осамотени.Кичест явор клони сплита в нейни вейчици зелени." До тях има останки от османска стражева кула.