"Излязохме с комшията и пред дюкяна срещнах авер от казармата. Голям кеф, припомнихме си интересни случки, оказа се, че отскоро живее в махалата“.

Само два реда и половина, разказ, който е удобен в устата на всеки от нас и ако се изразяваме по-книжовно, то поне, тези две изречения са понятни за всички.

Странното е, че пет от думите в тези два реда и половина са турцизми. Още по-странното е, че дори съвременните програми за търсене на грешки – не ги подчертават.

Изводът – тези и много други подобни думи вече са част от тълковните и правописните ни речници. Не ги определяме като чуждици, а като "богатство на езика“ ни.

След 500 години под турско влияние, много турски думи са се утвърдили в българския език. Някои от най-разпространените турцизми включват:

Комшия – дума, която описва съсед и е запазила своята употреба през вековете

Авер – приятел или приятелска връзка, често използвана в разговорен стил.

Балък – заблуден човек, който не знае какво прави

Муфтаджия – човек, който живее на гърба на останалите

Бакшиш – малко заплащане или награда, най-често дадено на обслужващия персонал.

Мерак – желание или стремеж към нещо, което отразява личните амбиции и желания

Чорба – термин, използван за описание на ястие или храна, особено в контекста на традиционната българска кухня

Манджа – термин за ястие или готвена храна

Кеф – усещане за удоволствие или наслада, често използвано в разговорен стил

Напълно осъзнавам, че примерите са крайно недостатъчни, защото думите са не просто стотици, а хиляди. И във всичко това няма нищо лошо. Просто е важно да си припомняме историята и влиянието, което ни оказва, а защо не и да се опитваме да възраждаме позабравените чисто български думички. Чадо, рожба, бащиния, родолюбие, благополучие и други.