Демир баба теке е сред най-чудотворните места в страната. Намира се в североизточния край на Добруджа, полегнал под историко-археологическия резерват Сборяново до прочутите тракийски гробници в Свещари.
Някога тук бил разположен градът на слънцето "Хелиос“, а днес мястото преплита в едно множество култури – тракийска, римска, християнска, мюсюлманска. До Демир баба теке (теке – мюсюлманско място за поклонение) се стига по стотина стъпала, които се спускат в живописната гора.
В подножието на хълма са разположени лечебната местност и храмът на казълбашкия светец Демир баба. Там се намира и гробът на "Железния баща“ (какъвто е преводът от турски на Демир баба), който е дълъг цели 3 метра. Според преданието Демир баба бил невероятно силен и висок мъж. Легенда разказва още за незапомнена суша в района. Майките със сълзите си квасели напуканите устни на своите деца. Демир баба чул молбите на страдащите, бръкнал в скалата и от там потекла животворна вода. Лечебният извор нарекли "Беш пармак“ (Петте пръста). Силата на лечебната вода нараства на Гергьовден, Илинден и Димитровден, когато тук е стълпотворение от християни и мюсюлмани. Според преданието Железният баща с две крачки се изкачвал от извора на платото.
Магията на ритуалите
Не само на 2 август и на 6 май, но и през цялата година местността се посещава от много болни, бездетни и нещастно влюбени – християни и мюсюлмани, от безброй туристи.
Вярващи от страната и чужбина извършват множество езически обреди за здраве, благоденствие и любов.
Ето някои от тях:
Връзват парцалчета от дрехи по клоните на дърветата, което е отзвук от култа към богинята майка. Според поверието този ритуал гарантира, че светецът ще изпълни желанията на посетителите;
Лепят запалени свещи по скалите – този обичай пък препраща към слънчевия култ;
В двора на текето дошлите се мият за здраве в лечебния избор, "бъркат в очите на дявола“, мятат камъче в пролука, за да разберат ще имат ли рожба;
Принася се "жертва“ – прави се курбан за благодарност при изцеление и даден обет. Мюсюлманите принасят курбан при Демир баба теке на Гергьовден, а християните го правят на 2 август;
Всеки прокарва пари през каменен улей, за да се множи богатството му;
Вярващите полягат на двуметрово, наклонено каменно легло, което се е полирало от многовековната употреба. Този ритуал е за при вличане на положителните природни сили и зареждане с енергия и гарантира здраве.
“По-смелите тръгват по "Пътеката на изпитанието“. На обикновения посетител ще са му потребни доста усилия и добра екипировка, за да мине през пролуката на пещерата и да се пречисти от греховете.
Предполага се, че в по-късни времена, преди свещеното място да стане казълбашки център, то е било българско християнско обиталище, където е имало параклис, а вероятно и манастир "Св. Георги“. Интересът към гробницата на алианския светец Демир баба, където са живели 150 дервиши, е нестихващ. По невероятен начин се преплитат и сега
алиански, сунитски и християнски традиции.
Гробът на Железния баща
Цял комплекс от обреди се изпълняват в текето около дървения ковчег на Демир баба – алевийски (казълбашки, алиански) светец от XVI в. Той е положен в седмоъгълната сграда и постоянно е затрупан от дарове. Дължината му е 3,74 м. И влезлите го обикалят, като слагат голям тюрбан за плодовитост и здраве на главата си. Казълбашите считат, че храмът е издигнат в чест на техния духовен водач Демир баба.
Кои са казълбашите
В буквален превод думата означава "червеноглавите“, защото през XVI в. алианите носели на чалмите си 12 червени ленти. Казълбашите нямат джамии, през вековете не носели шалвари и не забулвали лицата на жените си, което обаче днес не се спазва. Почитали огъня, камъка и особено своите мъртъвци. Най-голямата им светиня на Балканите е Демир баба теке.
Те палят свещи в храмовете си, рисуват светците си, празнуват Гергьовден, пият алкохол по време на религиозни празници, а жените им имат равни права с мъжете.
Съдбата на храма
Храмът на Железния баща, изграден в чест на Хасан Демир баба Пехливан, многократно е опожаряван през годините по заповед на султана. Той изискал да заличат фреските с лика на Демир баба и на другите алевийски светии. Според историка Карел Шкорпил пък тук е била гробницата на хан Омуртаг.
Комплексът Сборяново е причислен към 100-те национални туристически обекта. Мястото е и в списъка на световното културно-историческо наследство на ЮНЕСКО.