Растението, което ни изхранва отпреди 5000 г. преди Христа

Нахутът е известен още като леблебия и сланутък. Той е едногодишно растение от семейство бобови. Нахутът (Cicer arietinu) се счита за една от най-рано култивираните от човека култури. От археологически разкопки е установено, че е леблебията е използвана от човека още от древността. В Гърция са открити семена от нахут от 5450 г. пр. н.е., а в Ирак са намерени семена, датирани от бронзовата ера.

За родина на тази бобова култура се счита районът на Малайзия и по-специално в околностите на библейския пра-град Йерихон. Според археологическите сведения нахутът е била използван за храна от йерихонците още преди 7500 години. Като култивирана култура леблебията започва да се отглежда преди 5000 години по Средиземноморието, а в Индия растението се разпространява само хилядолетие по-късно.

През хилядолетията и вековете нахутът пуска дълбоки корени в кулинарията на различни народи. Бобовото насаждение е любимо на много цивилизации – на елините, римляните и египтяните. В кулинарните традиции на много държави по света нахутът отдавна има извоювано място. В Северна Африка, Близкия Изток, по Средиземноморието (Испания, южна Франция), в Индия се приготвят традиционно специалитети с нахут. За разпространението на нахута по света са отговорни не само испанските и португалските търговци, но и многобройните индийските емигранти, пренесли го в субтропичните зони.