И през целия си живот е разпната между две държави, две езика и две култури. Сега признава, че повече се чувства българка.
В началото на историята са една голяма любов и една война.
Любовта се случва във втория по големина град на Иран Машхад. Девойката Вахиде е от фамилия със седем поколения лекари и самата тя иска да учи медицина. Но обича да рисува и се записва в курс по рисуване. Между нея и учителя Джавад пламва любов - гореща, каквито са чувствата по тези земни ширини.
Доказателство за това е, че когато Вахиде казва на Джавад, че отива в чужбина, за да учи за лекар, той зарязва всичко и тръгва с нея. Заминаването е подготвено набързо, защото избухва войната между Иран и Ирак (22 септември 1980 г.) и предстои затваряне на иранската граница.
Първата възможност за чужбина се оказва България и те тръгват към непознатата държава, без да се колебаят. Една година са в Русе, където учат български, и после записват медицина в Пловдив. И там, в студентско общежитие на втория по големина град на България, се ражда Сепиде Барджасте Делфоруз.
Малката тръгва на ясли, после на детска градина и най-напред научава български, който сега говори без никакъв акцент. Шест месеца по-късно проговаря и на ирански (фарси).
Първите 10 години на Сепиде преминават ту в България, ту в Иран. При всяко отиване в другата държава забравя езика на първата и обратно. Но с времето си ги възстановява.
Първи и втори клас учи в Пловдив, трети - в Машхад, четвърти - пак в Пловдив. При всяко пътуване изживява "множествен културен шок".
Най-големият е по време на първия учебен ден в Машхад в едно училище с 500 момичета. Учителките са забулени, всичките ученички са забрадени и облечени в дрехи с тъмни цветове.
"Разплаках се неудържимо - спомня си Сепиде. - Трябваше дълго да ми обясняват и да ме убеждават, че в Иран е така, такъв е законът и редът..."
Най-големия си шок в Пловдив изживява, когато е на 5 години. След поредното завръщане от Иран, където живее няколко месеца, излиза да се разходи. Стига до парка на Гребната база и изведнъж осъзнава, че се е загубила и не си спомня нищо от българския.
Разплаква се, семейство възрастни хора я завежда в районното управление на МВР и там я затварят в една стая с няколко крадливи циганчета.
Междувременно ужасените й родители проверяват всички стаи в общежитието и всички болници в града. Бащата започва да звъни в милиционерските участъци и в един от тях дежурният му казва, че при тях има момиче от турски произход, ако иска, да говори с него. Така Сепиде е намерена.
Когато е на 10 години, родителите й се връщат в Машхад. Сепиде се адаптира сравнително бързо към местните условия и завършва гимназия с отличен успех. Мечтае да учи медицина, за да продължи традицията на майчиния си род.
Набляга и на немския с намерението освен в България да кандидатства и в Германия. Но щом получава известие, че е приета в София, не се колебае нито за миг.
Признава, че винаги е мечтала един ден да се върне в България.
"Тя много ми липсваше, чувствах я като първи дом, много пъти сънувах Пловдив", разказва красивата иранка.
Сепиде завършва специалността дерматология и сега се занимава с естетична дерматология в клиника "Виа Медика".
"Помагам на хората да се чувстват добре в кожата си", шегува се младата лекарка и уточнява, че "да правиш пациентите по-красиви си е вид изкуство".
През 2009 г. Сепиде се снима във филма на Магдалена Ралчева "Още нещо за любовта", заснет по действителен случай.
Играе арменка, която с любовта си спасява отписания вече от живота варненски фотограф Дикран (Симеон Лютаков).
Получава ролята след кастинг, на който я води нейният познат Велин Величков и я запознава с режисьорката. Самата Сепиде е силно скептична, че ще се справи с предизвикателството.
Магдалена Ралчева, която търси жена с източна хубост и позитивно излъчване, обаче харесва красивото матово лице, изразителните очи на иранката, която наистина излъчва невинност и доброта. Плюс сдържаност и стаеност.
И Сепиде се преобразява в арменката Мелвин. Когато съобщава за предстоящото приключение на родителите си, майка й я насърчава най-много.
Никак не е лесно на момичето да влезе в образа. Магдалена Ралчева успява да я предразположи с разговори и конкретни съвети, актьорите са изключително добронамерени към нея и й помагат много. Сепиде още е благодарна на Стефан Лютаков, Калин Врачански, Мария Статулова и останалите.
Най-трудно й е, когато трябва да танцува около огън. Тя не знае, че в българското кино има неписано правило: зимни сцени се снимат през лятото, летни - през зимата.
Така е и в този епизод - тя е облечена леко като за топъл летен ден, а се снима през октомври и денят е студен. Успяват да заснемат сцената, но Сепиде се простудява и губи гласа си.
След дебюта Николай Мутафчиев й дава роля в във филма си "Още една мечта". В него играе полицайка, която арестува една по една четирите героини след неуспешния им опит да оберат банка.
В четвъртия сезон на сериала "Столичани повече" е секретарка на Христо Гърбов в битността му на бизнесмен.
Сепиде се снима и в може би най-успешния български филм от последните години - "Съдилището" на Стефан Командарев. Тя е афганистанка, която бяга през България за Западна Европа.
Самата Сепиде няма намерение да бяга от родината си България. Засега. Още повече че има приятел българин.
Източник: dnes.bg