Православната църква почита днес, 28 май, паметта на двама бележити духовници – свети Никита Халкидонски и преподобни Софроний Българин, оставили дълбока следа с добродетелния си живот и устояването на правата вяра. Двамата светци, живели в съвсем различни епохи, се превръщат в символ на духовното благочестие и закрила за отрудените хора.

Дело и изгнание на свети Никита Халкидонски

Свети Никита бил изключително добре образован духовник, известен сред съвременниците си със своите високи добродетели. Той водел скромен живот като подвижник и избягвал стремежа към високи църковни длъжности. През VIII век обаче съдбата му се преплита с острото противопоставяне между защитниците и противниците на иконопочитанието – религиозния спор за ползването на икони, Христовото разпятие и други свещени изображения в християнската практика.

Никита застава твърдо на страната на православното учение и посвещава усилията си в подкрепа на иконопочитанието. Благодарение на своята отдаденост, той е избран за епископ на град Халкидон, чиято територия днес съвпада с квартал Кадъкьой в азиатската част на Истанбул. Като архипастир той ръководи миряните с личен пример за съвършен живот и развива неуморна благотворителност сред хората, търсещи утеха, помощ и закрила. Заради откритото изобличаване на императора иконоборец Лъв Арменец, епископ Никита е изпратен на заточение, където по-късно умира в изгнание. Заради претърпените многобройни изпитания в името на истината, църквата го нарича и Изповедник.

Изпитанията и духовното спасение на преподобни Софроний Българин

Вторият почитан днес светец е преподобни Софроний Българин, чийто земен път преминава през XV-XVI век под светското име свещеник Стефан. Той служи в родното си село Пенкьовци, Трънско, но е принуден да избяга със семейството си заради вълната от турско насилие. Пътят на бежанците го отвежда първо в София, а след това и във Влахия – земите, разположени между река Дунав и Карпатите. Там съпругата му умира, което подтиква българския духовник да приеме монашество под името Софроний.

След известно време той се завръща отсам Дунава и се установява в манастир край Русе, като изследователите предполагат, че става въпрос за пещерния Басарбовски манастир край река Русенски Лом. В тази обител йеромонах Софроний се отдава на строг пост, постоянна молитва и раздаване на милостиня.

Откриване на нетленното тяло и писменото наследство

Няколко години след кончината на преподобния Софроний, братята монаси откриват, че тялото му е останало напълно нетленно. В знак на почит те го поставят за поклонение на вярващите в специално приготвена ракла.

Житието на този бележит български светец е запазено за поколенията благодарение на известния софийски книжовник поп Пею. Същият автор е създател и на житието на свети Георги Софийски Нови, загинал мъченически за вярата през 1515 г.