Пловдивският адвокат Стефан Левашки иронизира самия себе си след посещение в един от моловете в града под тепетата:
"Кой е по-прост от моладжия? Отговорът се оказа - адвокат в МОЛ. Не бях влизал в такъв тип търговски център от години, днес ми се наложи поради среща с клиент, който в момента е в инвалидна количка и там има по-лесен достъп.
На влизане в паркинга бариерата се вдигна автоматично, изчаках за билетче на автомата, но не пусна, загледах как излизат другите автомобили, не поставят нищо в устройството, приближават бариерата и тя си се вдига. Бре, помислих си, послучай годишнината от ВОСР, днес паркингът е на аванта.
Да ама не, свърших си срещата, тръгвам да излизам - йок това чудо не се вдига, зад мен се събра опашка от коли, водачите взеха да нервничат. Питам първия колега зад мене как да платя, като нямам билетче. Вече било с камери, обяснява ми възпитано човекът, снимат те, вътре във фоайето имало автомат, на който плащаш, после на бариерата камерата те пропускала.
Добре, само дето си стоят старите апарати и никъде не пише какъв е редът. Хайде цялата колона на заден ход, резилът пълен, псувните за мене, добрах се до заветния апарат. Цялата работа за 2 лева се оказа, но, разбира се, нямам дребни, с карта не може.
Хайде обратно до колата, където имам паркинг касичка. Един набор от охраната ме наблюдава, пък накрая ми вика "Вие май скоро в МОЛ не сте влизали, какво работите?". "Адвокат", с извинение - отвръщам аз. "Е то, адвокатите явно не сте много умни, децата се оправят, а пък ти не можеш".
Та така, както знаем, непознаването на правилата не те извинява, в чужд МОЛ и бариерите бият".