Хиляди хора се наредиха на опашка пред храм-паметника "Св. Александър Невски“ в София, за да изпратят патриарх
Неофит в последния му път в края на миналата седмица. Саркофагът с тленните му останки бе положен под звуците на националния химн, под звъна на камбаните на патриаршеската катедрала и на траурни маршове, изпълнени от армейски оркестри, в последния му дом в южната страна на столичната църква "Света Неделя“.
Негово Светейшество издъхна в реанимацията на Военномедицинска академия в София в 22:22 часа на 13 март, след като прекара в лечебното заведение над четири месеца заради белодробно заболяване. Той бе на 78 години. Смъртта му потопи в скръб цяла България.
Докато бе в болница, покойният патриарх загуби брат си, с когото не можаха да се сбогуват заради влошеното му здраве. Димитър Димитров почина в столичната болница "Света Анна“ през този януари. Той си отиде на 80-годишна възраст след кратко боледуване заради сърдечни проблеми.
Доц. Димитров бе един от най-изтъкнатите български богослови и музиканти, хоров диригент, педагог и музикален общественик. Близо 40 години той дирижираше смесения хор към патриаршеската катедрала "Св. Александър Невски“.
Сега единствен наследник на патриарха и брат му е синът на Димитър, който се казва Стефан Димитров. Той е един от хористите, които създават неповторимата тържествена атмосфера по време на църковните служби в катедралата "Св. Александър Невски“, която му е като втори дом.
В негови ръце ще отиде цялото семейно имане на
Неофит и Димитър. Той е завършил бизнес администрация, но в момента се занима с музика и освен в църковния хор се изявява с роли и в оперни спектакли. Въпреки че е племенник на покойния патриарх, никога не е търсил публичност и винаги е избягвал да афишира роднинската си връзка с висшия духовник. Медийно присъствие отказа и около кончината му.
Неофит е роден на 15 октомври 1945 г. в София със светското име Симеон Николов Димитров. Пътят му до бялото патриаршеско було е дълъг и нелек. Произлиза от обикновено работническо семейство. Майка му била силно религиозна, редовна посетителка на църквите "Света Петка“ и "Света Неделя“. Именно тя изиграла основна роля за постъпването на сина ѝ в Семинарията. Иначе детството на
Неофит било като на другите деца от кв. "Герена“ – безгрижни игри и футбол.
След завършване на основното си образование през есента на 1959 г. Симеон Димитров е приет за ученик в Софийската духовна семинария, която в онези години се помещава в Черепишкия манастир. Завършва я през 1965 г. Военната служба е задължителна за всички – дори за бъдещите духовници.
Така през 1965 г. редник Симеон Димитров влиза в казармата. Полковник Кръстю Стойчев, тогава пряк командир на бъдещия патриарх в 57-мм зенитна батарея, си спомня, че е бил далекомерист. Притежавал много добро стереоскопично зрение, благодарение на което много точно определял разстоянието до целта. Заради отличните си стрелби редник Димитров бил повишен в звание "ефрейтор“.
Малко след като се уволнява, през 1971 г. завършва Духовната академия "Св. Климент Охридски“. На 3 август 1975 г. в Троянската света обител е подстриган в монашество с името
Неофит от патриарх Максим. През 1994 г. е избран за Русенски митрополит, а БПЦ оглавява през 2013 г. През 70-те години
Неофит е назначен за преподавател по пеене в Духовната семинария. Негово Светейшество е известен и с музикалните си заложби и ангелски глас. Преди време излязоха два албума с негови църковни песнопения.
В частния си живот патриархът бягаше далеч от суетата и изкушенията. Недолюбваше мобилните телефони и лукса, но пък ползваше лаптоп, за да се осведомява за църковните и светските дела. Обичаше да си почива, като слуша църковна и класическа музика. Преди да се разболее през ноември миналата година и да постъпи във ВМА,
Неофит живееше на третия етаж в сградата на Софийската митрополия на ул. "Калоян“ в столицата. Нито веднъж той не преспал в луксозната патриаршеска резиденция в "Драгалевци“. Приживе
Неофит казвал, че иска да бъде положен на слънчево място, за да си спомня за красотата на света, пише "Ретро".