Пиесата "Човекоядката" отново в театъра довечера

Довечера в пловдивския Драматичен театър ще се изграе пиесата "Човекоядката" от Иван Радоев, режисьор Тодор Колев. В нея участват Тодор Колев, Анелия Ташева, Ваня Сивинова, Величка Георгиева, Катрин Бонева, Румена Георгиева, Русалина Чапликова, Георги Василев, Петър Тосков, Стефан Бобадов, Стефан Попов, Стоян Миндов, Стоян Сърданов, Тодор Генов.

Някои хора казват, че театърът е зараза. Ако това е така, излиза, че аз съм се заразил с тази приятна болест някъде в далечната 1978 година. Тогава се появи "Човекоядката". Малкият Иванчо, както тогава ме наричаха, за първи път бе завладян от голямата сцена на театър "София". Всяко представление, на което бях воден, за да не ме оставят сам вкъщи да правя бели, неусетно се превърна в най-голямата беля. Малкият Иванчо стана фен на "Човекоядката". В началото не разбирах нищо от тази пиеса, но странно защо я гледах всеки път с голямо удоволствие. Имаше всичко интересно за едно малко дете: скелет, който пипах винаги преди началото на представлението, пушка, която не ми даваха да пипам... имаше и призрак - Тодор Колев! Той се явяваше от ложата, в която стояхме татко, мама и аз. Дълго време гледах как Тодор лази в краката ми, за да не го види публиката, казваше ми "Добър вечер!", а аз отговарях тихо. После той запалваше специален огън и се превръщаше в призрака от "Хамлет". Отсрещната ложа беше ложата на Тодор Живков, и когато той дойде да гледа представлението, баща ми каза, че тази вечер призраците в театъра ще са два. Тогава не можах да разбера какво значеха тези думи. Едва ли съм предполагал, че след много години Тодор Колев ще ме гледа от същата ложа, аз ще играя долу на сцената, а призракът от другата ложа няма да го има... Но това е друга тема. За мен беше чудо как младият тогава Тодор Колев за секунди се превръщаше в стария и страшен Топузов, как Таня Лолова се превръща в баба Гена. Но най-голямото удоволствие за мен беше как, въпреки тъжния финал на тази пиеса, всички актьори, баща ми, майка ми и, за щастие, аз оставахме дълги часове в барчето на театъра след спектакъла на водка и много смях - за мен имаше много смях. Някои хора казват, че театърът е зараза. Сега, след 30 години, мога със сигурност да заявя, че това е така. Това е "Човекоядката". Така описва спомени и изживявания Иван Радоев - син. Днешната магия от емоции започва точно в 19 часа.