С това заглавие е експонирана етнографската изложба, показваща оригинални кюстендилски носии /мъжки, женски, детски/ от 19 - 20 век. Посетителите могат да се докоснат до богатството и многообразието на типовете облекла, да усетят богатия духовен свят от багри и ритми на живия български фолклор, да почувстват любовта и таланта на българската жена, усета й към естетическото съчетание на форми, цветни "съзвучия" - вплетени в орнаментика, постигнати комбинации и декорация.

Традиционният народен костюм, наред със своята утилитарна функция, е знак за национална принадлежност, местожителство, пол, семейно и социално положение, занятие, религия. Приема се, че женската носия отразява по-ярко възрастта и семейния статус, а мъжката - материалното и социално състояние, професията. Според естетическите представи, дрехата излъчва красота, предизвиква определени нагласи и чувства, използва се и за постигане на магически ефекти /магическото влияние на дрехата върху съдбата на човека/.

Българката е не само красива, но и умееща красиво да се облича. Талията, подчертана от пояса, раздвижените поли, широките гиздави ръкави на ризата, богато орнаментираната сърма и везбената украса придават неповторима прелест на българската жена. Пременена и натъкмена е тя в своята носия. До ХVІІІ век сама изработва облеклото за всички членове на семейството, както и тъканите за домашна употреба и уредба.

Изложбата представя колекция от автентични народни носии, притежание на Регионален исторически музей "Акад. Йордан Иванов" - Кюстендил. Най-типична за Кюстендилско е саята, украсена по пазвата, по ръкавите /с богата сърмена орнаментика/, при някои и по полите. Ризата /кошуля/ е туникообразна, от домашно тъкано кенарено или памучно платно. Отличава се с разнообразна шевица по ръкавите, пазвата и полите, места, които остават непокрити от горната дреха. Присъствието на везбените орнаменти се онагледява като сигурна бариера срещу злото. Като свещена вещ, ризата, присъства в ежедневието, в празника, в обредите. Важен акцент от традиционния народен костюм е нагръдника. Наричат го "съхраненото оръжие на жената", "броня, пазеща женската сила". Френският пътешественик Пуле в своя пътепис от 1657-1658 г. пише "...те висят на кордон /огърлиците/ също като месали, на гърдите имат платнени кърпички /т.е. нагръдници/, така покрити с някои от тези монети, че те скриват всичко от долу, чак до доста ниско".
Пазвата, ръкавите, полите са плътно покрити с везмо. В народните представи везбата има магическа способност да носи здраве и благоденствие на човека. Всяка чертичка, фигурка и цвят означават думи и фрази, които изразяват традиционни представи и понятия.

Любопитна е народната представа за мъжкия костюм от ХІХ век: колкото са по-набрани и по-ниско е надиплено дъното на потурите, толкова по-заможен е притежателят им. Горните дрехи / елек - долама, аба, антерия/ придават завършеност на мъжкото облекло, те са с прави очертания и къси до кръста. Постоянен елемент са широкия пояс и кожения калпак.
Експонираната изложба, освен облеклото, представя и разнообразни накити от Кюстендилския край - пафти с различна форма, тепелъци, обици, пръстени, гривни и още много други. Бижутерите виждали в златото, среброто, медта и камъните израз на хармонията в природата. Техните вътрешни усещания, преплетени с чувството им за красота намирали проявление във всяко бижу, правейки го уникално.

Българката не се доверявала на поговорката: "Хубавият кон и под лош чул се види!". Тя предпочитала да се премени и натъкми в създаденото с усета на естет и любовта на творец от нея облекло и да се нагизди със своите накити!!!